Времето се затопляше и пролетта беше в разгара си, когато двамата отново тръгнаха на път. Даланар изпрати по тях поздрави на Деветата пещера на Зеландониите и отново им напомни за предложението си. Те се чувстваха добре при тях, но съчувствието на Айла към Джоплая не й позволяваше дори да помисли, че може да живее сред Ланзадониите. Щеше да бъде прекалено трудно и за двете, но то беше нещо, което не можеше да обясни на Джондалар.
Все пак той беше доловил особеното напрежение в отношенията на двете, въпреки че на пръв поглед изглеждаше, че се харесват една друга. Беше усетил различното поведение на Джоплая към него. Беше по-сдържана, не се шегуваше и закачаше, както бе правила. Но най-много се беше изненадал от силата на последната й прегръдка. Очите й се бяха напълнили със сълзи. Беше й напомнил, че не заминава на толкова дълго пътешествие, от каквото току-що се бе върнал, и ще се видят съвсем наскоро на Летния събор.
Бе почувствал облекчение при топлото посрещане на двама им и със сигурност щеше да обмисли предложението на Даланар, особено, ако Зеландониите не приемеха Айла по същия начин. Беше хубаво да знаят, че винаги ще има място за тях, но колкото и да обичаше Даланар и Ланзадониите, дълбоко в сърцето му Зеландониите си оставаха неговият народ. Това беше мястото, където при възможност искаше да живее с Айла.
Накрая си тръгнаха и тя почувства, че от раменете й падна товар. Радваше се на затоплящото се въпреки дъждовете време и красотата на слънчевите дни не й позволи да остане дълго тъжна. Беше влюбена жена, тръгнала със своя любим на среща с народа му, където щеше да бъде новият й дом. Въпреки това се чувстваше раздвоена — пълна с надежда и безпокойство.
Беше добре позната на Джондалар земя и той възбудено поздравяваше всички забележителности, като често разказваше историята на някоя от тях. Минаха през проход между две планински вериги и тръгнаха срещу течението на река, която се виеше в, общо взето, вярната посока. Напуснаха я при извора й и прекосиха няколко широки реки, течащи от север на юг през ниска долина. След това се изкачиха върху обширен масив, покрит с вулкани, от които единият все още димеше, а останалите бяха спокойни. Пресичайки едно плато, минаха покрай няколко топли извора, от които водеше началото си някаква река.
— Сигурен съм, че това е началото на реката, която тече тъкмо пред Деветата пещера — каза той въодушевено. — Почти стигнахме, Айла. Ще си бъдем вкъщи преди да е паднала нощта.
— Това ли са топлите лековити води, за които си ми разказвал?
— Да. Наричаме ги Лечебните води на Дони.
— Хайде да останем тук тази нощ — помоли тя.
— Но ние почти стигнахме. Почти сме в края на пътешествието си и отсъствах толкова дълго.
— Ето защо искам да прекараме нощта тук. Това е краят на пътешествието ни. Искам да се изкъпя в топла вода и да прекарам една последна нощ насаме с теб, преди да се срещнем с всичките ти роднини.
Джондалар я погледна и се усмихна.
— Права си. Какво е още една нощ, след всичкото това време? И това е последният път, когато ще бъдем сами. Освен това ми харесва да бъда с теб в близост до топли извори.
Издигнаха палатката си на място, което явно беше използвано и преди. На Айла се стори, че конете са възбудени, когато ги пуснаха да пасат свободно свежата трева по платото, но беше забелязала израслите наоколо млади листенца подбел и киселец. Приближи се да ги откъсне и откри няколко пролетни гъби, цветове на киселица и по-стари стръкчета. Върна се в лагера, напълнила предната част на туниката си като кошница с пресни зеленчуци и други деликатеси.
— Мисля, че си замислила пир — каза Джондалар.
— Идеята не е лоша. Видях гнездо, което ще се върна да проверя за яйца.
— А какво ще кажеш за това? — вдигна той една пъстърва. Тя се засмя доволно. — Стори ми се, че ги видях да плуват в потока, наточих една зелена пръчка и изкопах червейче, което нанизах на нея. Тази риба клъвна толкова бързо, като че ли само ме чакаше да го направя.
— Това определено е подготовка за пир.
— Можем все пак да почакаме, нали? — предложи той. — Имам намерение веднага да взема една топла баня. — Сините му очи бяха препълнени с мисъл за нея и събудиха отзивчивостта й.
— Чудесна идея! — Изпразни тя туниката си пред ямата за огнище и се хвърли в ръцете му.