Седяха заситени, доволни и напълно отпуснати един до друг малко встрани от огъня и наблюдаваха танца на искрите, извиващи се нагоре и изчезващи в нощта. Вълчо дремеше наблизо. Внезапно вдигна глава и наостри уши по посока на платото. До тях долетя високо цвилене с цяло гърло, което не им беше познато. Кобилата изхленчи издайнически в отговор, а Рейсър изцвили.
— В полето има непознат кон — скочи Айла. Нямаше луна и в тъмнината беше трудно да се види.
— Сега няма да успееш да го откриеш. Ще се опитам да намеря нещо, от което да направя факла.
Уини отново изхленчи, непознатият кон изцвили и те дочуха заглъхващ в нощта тропот от копита.
— Това реши въпроса — каза Джондалар. — Вече е твърде късно. Мисля, че тя си отиде, пленена от друг кон.
— Смятам, че този път ни напусна, защото го пожела. Стори ми се нервна и трябваше да й обърна повече внимание. Сега е сезонът й, Джондалар. Сигурна съм, че това беше жребец, и ми се струва, че и Рейсър отиде с тях. Той е все още твърде млад, но предполагам, че и други кобили са в сезона си и той ще бъде привлечен от тях.
— Много е тъмно вече, за да ги търсим сега, но аз познавам добре района. Ще можем да ги проследим утре сутрин.
— Последния път, когато я изведох, се появи кафявият жребец. Тогава тя сама се върна при мен и по-късно роди Рейсър. Мисля, че отиде, за да зачене отново — седна Айла до огъня. Погледна Джондалар и се усмихна. — Изглежда справедливо — и двете бременни по едно и също време.
Изминаха няколко мига, преди думите й да стигнат до съзнанието му.
— И двете… бременни… по едно и също време? Айла! Искаш да кажеш, че си бременна? Ще имаш бебе?
— Да — кимна тя. — Ще имам твоето бебе, Джондалар.
— Моето бебе? Ще имаш бебе от мен? Айла! Айла! — Вдигна я, завъртя я около себе си и след това я целуна. — Сигурна ли си? Искам да кажа, сигурна ли си, че ще имаш бебе? Духът би могъл да дойде от някой от мъжете в Пещерата на Даланар или дори от Лозадунаите… Все пак е добре, щом като желанието на Майката е такова.
— Лунният ми цикъл мина, без да кървя, и мисля, че съм бременна. Тази сутрин малко ми се повръщаше. Мисля, че го направихме, когато слязохме от глетчера. Твое бебе е, Джондалар. Сигурна съм. Не може да бъде на друг. Започна с твоята същност. Същността на мъжеството ти.
— Мое бебе? — Нежно я погледна той. Постави ръка на корема й. — Тук имаш мое бебе? Толкова много го исках! — Отвърна поглед и замига с очи. — Знаеш ли, че дори молих Майката за това?
— Нали ми беше казал, че Майката винаги ти дава това, за което я молиш, Джондалар? — Усмихна се тя на неговото и на своето щастие. — Кажи ми, за момче или момиче я помоли?
— Само за бебе, Айла. Без значение какво.
— В такъв случай няма да имаш нищо против, че този, път ще се надявам на момиче.
Той поклати глава.
— Само твое бебе и може би мое.
— Бедата при преследване на коне е, че те се движат много по-бързо от нас — каза тя.
— Предполагам, че знаят къде отиват — отвърна Джондалар, — и познавам по-кратък път през билото на този хребет.
— А ако ги няма, където мислиш, че са?
— Ще се върнем обратно и отново ще хванем следата им, но дирите им водят в същата посока. Не се безпокой, Айла, ще ги намерим.
— Ще трябва, Джондалар. Минахме през толкова много. Не мога да я оставя сега да се върне в някой табун.
Той пое напред към едно закътано поле, където често бе виждал коне по-рано. Намериха ги там. Айла бързо разпозна приятелката си.
Слязоха с труд до дъното на затревената поляна и Джондалар наблюдаваше жената внимателно, страхувайки се, че прави повече, отколкото й е възможно. Тя подсвирна познатия сигнал.
Уини вдигна глава и препусна в галоп към нея, последвана от огромен светъл жребец и друг един — кафяв и млад. Светлият жребец са обърна предизвикателно към младия, който побърза да се върне обратно. Макар и възбуден от присъствието на разгонени женски, не беше готов да се сблъска с опитния жребец от стадото заради собствената си майка. Джондалар изтича при Рейсър с копиехвъргача в ръка, готов да го защити от могъщото, превъзхождащо го животно, но младият жребец се защити сам с постъпката си. Светлият жребец свърна към отзивчивата кобила.
Айла стоеше, прегърнала шията на Уини, когато жребецът пристигна и се изправи на задните си крака, демонстрирайки цялата си мощ. Кобилата се отдръпна от жената и му отговори. Джондалар се приближи разтревожен, водейки Рейсър със здраво въже, вързано за оглавника.
— Опитай да й поставиш оглавника.
— Не. Ще трябва да лагеруваме тук през нощта. Тя още не е готова да тръгне. Те правят бебе, а Уини го иска. Ще й дам тази възможност.