Мъжът сви примирено рамене.
— Защо не? Няма за къде да бързаме. Можем да останем тук още известно време — съгласи се той, наблюдавайки как Рейсър се стреми към табуна. — Той също иска да се присъедини към останалите. Смяташ ли, че ще е безопасно, ако го пусна при тях?
— Не смятам, че ще отидат някъде другаде. Поляната е огромна и ако наистина се преместят, ще можем да се изкачим на високото и да видим накъде са тръгнали. За него може да е добре да прекара някой и друг ден сред други коне. Може да научи нещо от тях.
— Мисля, че си права — пусна оглавника и загледа как конят се отдалечава в галоп през полето. — Питам се, дали някога Рейсър ще бъде водач на табун? Дали ще споделя Удоволствията с всички кобили? — „И може би ще поставя началото на малки кончета, които ще растат в тях“ — помисли Джондалар.
— Ние също бихме могли да потърсим място за лагер и да се настаним удобно — предложи тя. — Мисля да убием нещо за ядене. В дърветата покрай потока може да има гъски.
— Много е лошо, че тук няма топли извори — каза младият мъж. — Изненадващо е колко отпускащо действа топлата баня.
Айла погледна надолу в бездната към безкрайната водна шир. Отсреща, докъдето стигаше погледът и, се простираха обширни зелени равнини. Наблизо се намираше позната планинска ливада с малка пещера в скалната стена в края и. Пред стената растяха лешникови храсти и закриваха входа.
Беше я страх. Навън от пещерата валеше сняг и затрупваше входа, но когато тя разбута храстите встрани и излезе навън, разбра, че е пролет. Цъфтяха цветя и пееха птици. Навсякъде избуяваше нов живот. От пещерата долетя силен вик на новородено.
Следваше някого надолу по планината и на бедрото си носеше бебе, увито в походно покривало. Този пред нея накуцваше, помагаше си с тояга и на гърба си носеше нещо завито в плащ. Беше Креб, пазещ новороденото и. Вървяха, както им се струваше от векове, прекосявайки планини и обширни равнини, докато стигнаха долина със закътана, обрасла с трева поляна. Тя често бе посещавана от коне.
Креб спря, свали издутия плащ и го остави на земята. На нея се стори, че отвътре се подаде бялото на кост, но от плаща изскочи кафяв млад кон и изтича към една сиво-кафяво-жълта кобила. Айла свирна на кобилата, но тя се отдалечи, галопирайки до светъл жребец.
Креб се обърна и й махна с ръка, но тя не можа да разбере жеста му. Беше някакъв ежедневен език, който тя не знаеше. Той отново направи знак: „Ела, ще стигнем, преди да се е стъмнило.“
Намираше се в дълъг тунел, навътре в пещера. Пред нея блещукаше светлинка. Беше изходът за навън. Изкачваше се по стръмна пътека покрай стена от млечнобяла скала и следваше мъж, крачещ с дълги, нетърпеливи стъпки. Тя познаваше мястото и побърза, за да го настигне.
— Чакай! Чакай ме! Идвам! — извика високо.
— Айла! Айла! — разтърсваше я Джондалар. — Лош сън ли сънуваше?
— Странен, но не лош — отвърна тя. Стана, усети пристъп на гадене и легна отново, надявайки се да премине.
Той замахна с кожената постеля към светлия жребец, а Вълчо изджавка, за да го пришпори, докато Айла нахлузи оглавника върху главата на Уини. Бяха натоварили кобилата с малко багаж. Рейсър, вързан здраво за едно дърво, беше поел по-голямата част от товара.
Жената скочи върху гърба на кобилата и препусна, насочвайки се към края на дългата поляна. Жребецът ги последва, но забави бяг, когато се отдалечи от останалите кобили. Накрая спря, изправи се на задните си крака и изцвили, зовейки Уини. Изправи се отново и препусна назад към табуна. Няколко жребци вече се бяха опитали да се възползват от отсъствието му. Приближи и се изправи на задни крака, цвилейки предизвикателно.
Айла продължи да язди върху Уини, но намали скоростта на бързия галоп. Чу зад себе си тропот на копита, спря и изчака Джондалар и Рейсър с Вълчо по петите им.
— Ако бързаме, ще успеем да стигнем, преди да се е стъмнило — каза той.
Айла и Уини го последваха. Тя имаше странното усещане, че го е правила и преди. Яздеха в спокойно темпо.
— Мисля, че сега и двете ще имаме бебета — обади се тя, — и то втори, а преди и двете имахме синове. Намирам го за добре. Ще изкараме заедно това време.
— Ще има много хора, с които ще можеш да изкараш бременността си.
— Сигурна съм, че си прав, но ще бъде хубаво да я изкарам с Уини, защото и двете забременяхме по време на това пътешествие. Все пак тя е много по-млада от мен. Аз съм стара, за да имам бебе.
— Не си толкова стара, Айла. Аз съм старецът.
— Тази година станах на деветнадесет. Това е много за бебе.