Бе развълнувана и се чувстваше неловко. Всъщност не й се искаше да чува това, което Монти щеше да й каже. Едва ли щеше да е ласкателно. Още по-лошото беше, че си го бе заслужила. Ала все пак изпитваше известно задоволство: нали му заяви, че ще тръгне за Уайоминг! Той не й обърна никакво внимание. Е, на щеше да му покаже, че не е говорила празни приказки.
Младото момиче се опита да се успокои. Когато искаше да я подразни, баща й винаги се шегуваше, че червената й коса и ирландската й кръв са причината за нейният упорит характер, но той едва ли можеше да се сравнява с този на Монти. И въпреки че Монти бе съвсем рус и във вените му се бе смесила кръвта на поколения от Вирджиния и Южна Каролина, из цяла Гуаделупа се носеха истински легенди за независимия и буен характер на младия каубой.
Айрис се опитваше да убеди себе си, че всъщност няма нужда от Монти — имаше надзирател и работници. Обаче нито един мъж досега не й бе вдъхвал такава сигурност. Приличаше на разярен бик и може би бе по-опасен от вълк, но баща й винаги беше казвал, че Монти е от мъжете, на които едно момиче може да се довери.
Тя се бе излегнала в стол под пъстрата сянка на едно дърво. Лекият бриз бе зачервил бузите й рошеше косите й. Искаше й се да седне на един пън край потока, но след това реши, че това ще съсипе роклята й. Преди една година едва ли би се замислила за това, но сега бе станала доста практично създание. Докато не стигнеше в Уайоминг и не продадеше първите си бичета, отгледани в новите земи, нямаше пари за нови дрехи.
Всъщност не бе сигурна дали имаше достатъчно пари да изчака дотогава. Това беше и една от причините да се опита да убеди Монти да й помогне. Начинът, по който младият мъж яздеше, не оставаше съмнения относно намеренията му. Той приличаше на гръмотевица, която щеше да разруши всичко край нея.
„Господи, само как се е облякла! Като че ли се намира на някое от онези градски празненства.“ Монти с мъка яздеше през гъстите храсталаци. Бодлите на кактусите щяха да разкъсат роклята й за няколко минути, но това, което най-много го вбеси, беше слънчобранът й. Никога не бе виждал някой да носи слънчобран в прериите на Тексас, дори и Хелън. Това беше капакът на глупостта й да предприеме това пътуване. Приличаше му на паяк, който плете мрежите си.
— Какво, по дяволите, означава това, че стадото ти се намира пред моето! — изкрещя Монти, докато скачаше от седлото. Казах ти да си останеш вкъщи.
— Колко мило от твоя страна, че дойде да видиш как съм — отвърна девойката. Очарователната й усмивка помръкна и тя почувства, че в нея се надига раздразнение, но приглади роклята си и продължи: — Предполагам, че ще останеш за вечеря. Имаме палачинки с ябълково сладко за десерт.
— Палачинки! — възкликна Монти, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Искаш да кажеш, че смяташ да храниш мъже, които трябва да прекарат шестнайсет часа на ден на седлото, с палачинки?
— Не само с това — отвърна Айрис, като се опитваше да запази усмивката на лицето си, въпреки грубостта на Монти. — Помолих готвача да приготви пилешко фрикасе, супа от зеленчуци и да опече горещи хлебчета.
— Ти си по-побъркана и от индианец, който се е напил с лошо уиски. Учуден съм, че хората ти не са те зарязали, но съм сигурен, че скоро ще го сторят.
Айрис изгуби търпение. Тя се изправи и от държанието й изчезна всякакъв флирт. Подканващата усмивка изчезна и очите й гневно светнаха.
— Как се осмеляваш да ми говориш по този начин! — Сега гласът й бе рязък и груб. — Само защото мъжете пътуват с едно стадо, не означава, че трябва да се хранят като мексикански селяндури!
— Мъжете се нуждаят от силна храна, а не от изнежени деликатеси — презрително отвърна младият мъж, забравил за целта на посещението си.
— И какво толкова трудно има да се пътува със стадо крави? През целия ми живот досега не ми е било толкова скучно.
— Ако престанеш да се криеш в удобния си фургон, ще разбереш. — Той разпозна пътническия фургон, която Робърт Ричмонд бе поръчал за Хелън. Бе сигурен, че Айрис пътува във фургона с провизиите, който бе най-отпред, тъй като отзад бе прекалено прашно, шумно и се разнасяше силна воня от животните.
— Не се крия във фургона — възрази девойката. — Франк ми докладва всяка сутрин и вечер. Знам всичко, което става.
— Не можеш да знаеш всичко, освен ако не го видиш със собствените си очи.
И преди тя да се осъзнае, той я сграбчи за ръката и я издърпа от стола. Тя политна и слънчобранът й го удари през лицето, като за малко не улучи окото му. Монти почувства парлива болка и опипа с пръсти бузата си. Те се изцапаха с кръв. По дяволите, проклетото нещо бе разкъсало кожата му! Той измърмори едно злобно проклятие, изтръгна слънчобрана от ръце на Айрис и го пречупи на две в коляното си.