— Тя никога не прекъсва работата ми.
— Сигурно е така, защото не й се налага да те преследва на кон, за да те накара да я изслушаш поне за пет минути! — сопна се девойката.
Младият мъж си помисли колко пъти бе копнял да поговори с Айрис или просто да поседи до нея, и че едва ли не трябваше да си сложи наочници, за да спре да я гледа. Ако тя знаеше как всеки път, когато я видеше, той бе на път да загуби власт над себе си, колко лесно щеше да й бъде да го накара да направи всичко, което си пожелае, и животът му нямаше да струва пукнат цент…
— Мислех, че искаш да разговаряме за Карлос.
— Така е. Искам да знам как се справя с работата, която му възлага Соления.
— Едва ли е научил кой знае какво и мисля, че трудно ще се справя сам.
Младото момиче едва се сдържа да не избухне:
— Но Соления ми каза, че се справя доста добре.
— Просто е проявил любезност.
— Карлос щеше да научи много повече, ако и ти беше достатъчно любезен, за да му помогнеш.
Монти я изгледа така, сякаш си бе изгубила ума:
— Да не би да ти приличам на училищен наставник?
— Не, но…
— От мига, в който се появи в Тексас, ти непрекъснато ми казваш какво трябва да правя. Изискваш от мен да подбера стадото ти, да те заведа до Уайоминг, да те защитавам от Франк, да намеря изгубените ти крави, да ти поправя фургона, да те спася от подплашените животни…
— Никога не съм те молила да правиш всичко това.
— … да спася стадото ти от индианците. А сега искаш от мен да науча брат ти как да стане скотовъд.
— Когато пристигнем в Уайоминг, той ще бъде мой надзирател — обясни тя. — Смятам да му дам половината от стадото.
— Знам и мисля, че си полудяла.
— Ти знаеш!? — повтори смаяно Айрис.
— Без да искам, преди няколко вечери чух разговора ви.
В гърдите й се надигна възмущение:
— Значи не можеш да отделиш пет минути, за да разговаряш с мен, но можеш да се промъкваш като змия наоколо и да подслушваш чужди разговори?
— Не съм правил такова нещо. Вие ме прекъснахте, когато аз… ъъ… аз тъкмо се канех… Трябваше да отида в храстите измънка сконфузено младият мъж. — Вие бяхте прекалено наблизо и аз не можех да се измъкна, без да ме забележите.
— Така че си решил да се спотайваш и си слушал всичко, което си говорехме.
— А да не искаш да хукна със свалени панталони?
Естествено, тя бе доволна, че не го бе направил, но пък не й харесваше, че бе чул всичко, което каза на брат си.
— Според мен трябва добре да обмислиш решението си — посъветва я той. — Ако бях на твое място, щях да оставя Карлос да върви по своя път.
— Да, но не си на мое място!
— Тогава по-добре си наеми някой опитен надзирател и го накарай той да научи Карлос на скотовъдство.
— Всичко, което искам, е просто да му позволиш да язди до теб. Няма защо да му обясняваш какво да прави. Той ще се научи само като те наблюдава.
Монти я погледна:
— Нали щяхме да говорим само пет минути?
— Да, но ти си толкова упорит.
— Просто се опитвам да бъда реалист — младият мъж се насочи към един самотен дъб, — но не очаквам от теб да ме разбереш.
— Естествено. — Айрис обърна коня си и го последва. — Жените никога нищо не разбират!
— Управляването на едно ранчо не е никак проста работа.
— Едва ли е толкова сложно. Всеки глупак, който се сдобие с няколко крави, започва да се нарича ранчеро.
— Всеки глупак, който си купи лодка, може да каже, че е капитан на кораб — гневно отвърна Монти, — но предполагам, че ще очакваш нещо повече от него, преди да се качиш на кораба му.
Отново бе казала нещо, което не трябваше. Сега Монти бе ядосан. Много ядосан.
— Всичко, което искам от теб, е да помогнеш Карлос да научи нещо повече за добитъка — рече младото момиче, когато спряха под дъба. — Едва ли ще те затрудни много.
— Ще ме затрудни.
— Е, тогава може би ще се споразумеем за нещо. — Бе толкова ядосана, колкото и той. — Аз ще се грижа за мисис Крейн, а ти ще имаш време да обучиш Карлос.
Младият мъж се намръщи:
— За кого правиш всичко това — за Карлос или за Бети?
— За Карлос. Но всъщност ти няма защо да се тревожиш за мисис Крейн. Всички мъже ще си изпотрошат краката, за да се грижат за нея.
— Ти ревнуваш — рече той и в очите му се появи весело пламъче. — Ти си много по-богата и много по-красива от тази нещастна жена, а ревнуваш от нея.
Айрис слезе от коня и го изгледа:
— Смятах, че има нещо по-важно от богатството и красотата, но това май не важи за теб.
— Какво искаш да кажеш? — Той също слезе от коня.
Тя нямаше намерение да му казва каквото и да било по този въпрос, но през последните дни в душата й се бе насъбрала прекалено много болка. Бе се опитала да се сдържи и да не му показва колко я бе наранило държанието му, но не успя.