— Искам да кажа, че от онази нощ в селището на команчите ти правиш всичко възможно да ме избягваш, и дори не искаш да останеш пет минути насаме с мен. Ако знаех, че това ще те разстрои толкова много, щях да помоля вожда на индианците да ми разреши да прекарам нощта навън.
— Аз трябваше да спя навън.
— Да, но не го направи.
— Така е. Не го направих.
— И?
— И какво?
— И аз питам какво.
— Предупредих те, че ако остана с теб насаме в онзи вигвам, не отговарям за себе си. Не мога да бъда спокоен, когато ти си толкова наблизо до мен.
— Но в лагера можеш да бъдеш съвсем близо до мен и изобщо да не забелязваш, че съм там.
— Казах ти: не съм ти обещавал нищо.
— Не съм те молила да ми обещаваш каквото и да е. — Тя си помисли колко хубаво би било, ако й бе обещал, но знаеше, че едва ли щеше да получи жадуваното обещание. — Исках само всичко между нас да бъде както преди: щом се свечери, да сложа трапезата, да седнеш до мен и да ми разкажеш за всичко, което ти се е случило през деня. Беше ми толкова хубаво с теб, Монти.
Това всъщност бе обяснение в любов, макар че тя все още не желаеше да му признава чувствата си — особено сега, когато той не проявяваше към нея онова ненаситно желание, с което я бе омаял в началото на пътуването.
— Онази нощ бе грешка! — глухо промълви той с отсъстващ поглед.
Айрис никога досега не бе наранявана по-дълбоко. Беше отдала сърцето си и тялото си на този русокос каубой, а той ги отхвърляше! Гърдите й се свиха в железен обръч и остра болка прободе сърцето й.
От такива думи само преди година би се почувствала изненадана и наранена, ала щеше да се разгневи прекалено силно, за да усети истински болката. Щеше да скочи яростно на крака и да му докаже, че тя всъщност въобще не се трогва от чувствата му към нея. Щеше да измисли поне дузина начина как да го накара да съжалява за безсърдечието си.
Обаче сега всичко бе съвсем различно. Сега девойката изгуби няколко дена, потънала в мисли, за да разбере къде е сгрешила, да измисли някакъв изход, някакво решение, за да промени отношенията им, за да събуди интереса му към нея.
Но нямаше да му се моли! Гордостта и самоуважението й не й позволяваха да се унижава. Все още можеше да скрива сълзите си. Но усещаше, че в следващия миг ще заплаче.
Отвърна поглед от него, за да не забележи насълзените й очи.
— Не знаех, че присъствието ми вече е нежелано. Нямах представа… Но вече е много късно: миналото не може да се върне. Ще се прибера в моя лагер. Все пак ще ти бъда благодарна, ако пуснеш Карлос…
Монти отпусна поводите и се приближи. Прегърна я през раменете и я обърна с лице към себе си. Девойката не намери сили да го спре, но веднага сведе лице, за да прикрие насълзените си очи.
— Сгрешил съм, като съм мислил, че мога да прекарам една нощ в прегръдките ти, без отново да поискам всяка сутрин да се събуждам до теб — прошепна младият мъж. — Бил съм глупак, като съм мислил, че спомените от онази нощ няма да ме преследват.
Айрис не се отдръпна, когато устните му страстно се впиха в нейните. Знаеше, че ако иска, може да го спре. Знаеше, че щом се отпуска така безпомощно в обятията му, тя отново обрича себе си на мъчителни колебания, но не можеше да преодолее своето желание отново и отново да усеща как бие сърцето му, да усеща как я обгръщат топлите му ръце. Опита се да излъже себе си: повтаряше си, че не й е приятно да я прегръща, че всичко е просто една измама. Но сърцето й издайнически се разтуптя и тя потъна в прегръдката му.
И в този миг като че ли по някакъв вълшебен начин девойката отново си спомни за магията на незабравимата нощ в индианския вигвам. Отново изпита блаженството да бъде обичана от него, да чувства копнежа му по нея с всяка фибра на тялото си. Отново си припомни щастието да вярва, че любовта му няма да изчезне на сутринта. Отново пред очите й затанцуваха любовните сцени с обожавания мъж.
В гърдите й се надигна неподозирана страст. Ако сега не се отдръпне, ще бъде късно! Ще изгуби всякаква способност за съпротива, ще погуби ума си във вихъра на любовта.
Напрегна сетни сили и се отскубна от обятията му.
— Престани да ме измъчваш — прошепна тя и се извърна настрани. — Никога не съм те виждала така обаятелен, както когато флиртуваше с Бети.
Монти се опита отново да я прегърне, но тя нервно отстъпи назад.
— Нима ревнуваш от Бети? — изуми се той.
— Не! — Тя се намръщи и сведе очи, за да не я смущава лицето му. — Само съм обидена. Очевидно нейната компания ти е много по-приятна, отколкото моята.
Не можеше да му каже, че е наранена, задето го вижда да се отнася към друга жена по съвсем различен начин — внимателно и любезно; така, както никога не се бе отнасял с нея. Положението на Бети бе много по-тежко от нейното и думите й щяха да прозвучат егоистично и дребнаво.