— Монти се оплакваше, че никога не се е хранил като нормален човек, откакто са тръгнали от Тексас — обясни й Бети. — Тейлър е чудесен готвач, но Монти предпочита по-обикновените ястия.
— Тя ме накара да лазя на четири крака из тези храсталаци — оплака се Зак. — Опитвала ли си се да хванеш диво пиле с мушама? — Момчето нави ръкавите си и показа на Айрис драскотините по ръцете си. — Дано му приседне на Монти това пиле!
— Ти също може да хапнеш от пилето — рече Бети. — Има достатъчно.
— Не си виждала как Монти се нахвърля на някое ядене, което обича — промърмори Зак. — Ще излапа цялата тенджера и няма да остави нищо за другите.
Младото момиче се срамуваше от себе си, ала в този миг бе готова да даде половината от стадото си само и само Бети Крейн да бъде някъде другаде.
Щеше ли някога да бъде толкова добра като тази жена?
Бети винаги мислеше за другите, винаги искаше да помогне и винаги съумяваше да направи нещо, макар и малко, което да достави удоволствие на мъжа. Тази жена бе родена да бъде добра съпруга и домакиня, а не само да краси живота на един мъж.
Тази млада жена не беше само едно украшение, а Айрис не умееше нищо друго.
Но щеше да се научи! Щеше да покаже на Монти Рандолф, че е нещо повече от една разглезена богата жена, която мисли само за красотата си, за богатство и за това, как да спечели възхищението на околните. Досега бе възпитавана да живее по този начин, но не искаше повече да продължава така. Преди обаче да се появи Бети, не бе осъзнавала всичко това.
Трябваше да бъде благодарна на Бети за този урок, но не можеше да се примири с мисълта, че трябва да се учи от тази нещастна и обикновена жена.
Айрис обиколи цялото стадо, за да намери Карлос. Натъкна се на Джо, който едва се влачеше.
— Виждал ли си Карлос? — попита тя, като едва не се задави от праха. — Никъде не мога да го намеря. — Джо сякаш не обръщаше внимание на мръсотията и прахоляка наоколо.
— Сутринта замина с Монти. Рандолф каза, че след като ще бъде твой надзирател, трябва да научи повече неща за животните.
Девойката бе толкова изненадана, че остана с отворена уста. Не можеше да повярва, че Монти се е заел да обучава брат й след всичко, което й бе казал вчера.
— Изглеждаш изненадана — измърмори Джо. — Монти спомена, че това било твоя идея. Ти си искала Карлос да се научи как да се справя с едно стадо.
Айрис бе научила доста цветисти ругатни от каубоите и сега изтърси няколко. Почувства се много по-добре. Джо се засмя:
— Мислех, че харесваш Монти. Струваше ми се, че за теб той е нещо като Спасителя.
— Не богохулствай! — отсече младото момиче. — Мислех, че Монти е джентълмен, но промених мнението си.
— Много добре. Никак не ми беше приятно да гледам как се разтапяше пред него.
— Никога не съм се разтапяла пред него — изфуча тя. — Всъщност не мога да го понасям! Не мога да понасям нито кравите, нито праха, нито този непрекъснат шум и това зловоние.
Защо изобщо се бе опитвала да се прави на каубой? Това нямаше да накара Монти да я обича. Той бе отнел девствеността й, а сега искаше да изчезне от живота й.
— Почакай, докато започне зимата в Уайоминг. Ще бъде още по-трудно.
— Не съм сигурна, че ще стигна до Уайоминг — отвърна девойката.
— Какво искаш да кажеш? — Подигравателната усмивка внезапно изчезна от лицето му и той я изгледа напрегнато.
Айрис бе прекалено заета с мислите си за Монти и не забеляза промяната в мъжа.
— Реших, когато пристигнем в Додж, да не продължавам по-нататък и да оставя Карлос сам да заведе стадото в Уайоминг. Той може сам да се грижи за ранчото, а аз ще се върна в Сейнт Луис или в Чикаго. Може да отида и в Ню Йорк.
— Защо ще правиш всичко това?
— За да си намеря най-богатия, най-красивия и най-мъжествения мъж на земята! След това ще се върна и ще покажа на Монти Рандолф, че съвсем не е най-желаният мъж на света.
Тя самодоволно се усмихна. Колкото повече мислеше за тази идея, толкова повече тя й се нравеше. Щеше да му даде урок за цял живот!
— Не мисля, че това е добра идея — подхвърли Джо.
— Мисля, че идеята е чудесна — възрази младото момиче.
— Всички тези богати контета от източните щати си търсят богати жени.
— Може и да не съм богата — призна Айрис, — но съм от благородно семейство.
— Дори и да си богата колкото Джон Джейкъб Астор, никой от онези превзети джентълмени няма да се ожени за едно копеле.
— За какво говориш? — Думите на Джо й се сториха толкова безсмислени, че в първия миг си помисли, че не го е чула добре.
— Ти си копеле! — натъртено повтори мъжът. — Твоята майка избягала с някакъв дребен чиновник, който я изоставил след един месец. Робърт Ричмонд се оженил за нея и спасил честта й.