Обаче веселото му настроение всъщност се дължеше на съвсем друга причина.
Най-после бе престанал да се колебае. Бе решил, че е прекалено глупаво да избягва срещите с Айрис. Нямаше друг изход. Дори подозираше, че е влюбен в нея. Тази неочаквана мисъл го изплаши до смърт и едновременно с това го изпълни с решителност. Все още не знаеше какво трябва да очаква от живота, ала бе уверен, че не иска да живее без Айрис. И сега нямаше търпение да я види час по-скоро.
— Не ти ли каза къде заминава? — попита той. За негова изненада Айрис бе напуснала лагера. Колко пъти я бе предупреждавал да не тръгва никъде сама из тези пусти и опасни равнини.
— Нищо не ми каза — отвърна Зак, като внимаваше да не се приближава прекалено до брат си, особено когато е така побеснял от ярост.
— Това не е типично за нея.
— Не мога с нищо да ти помогна. Само се метна на петнистия кон и се втурна напред като подгонена от пантера.
— А имаш ли представа накъде може да е тръгнала? — обърна се Монти към Бети Крейн.
— Не. Стори ми се, че е разстроена, но не ми каза нищо.
— Ти знаеш ли защо? — Монти погледна към Тейлър.
— Не е било заради Хен — отвърна брат му. — Той не би направил нищо лошо.
— Знам. — Независимо какво бе казал Хен пред него, Монти бе уверен, че брат му няма да каже нито дума пред никой друг.
— Индианците наблизо ли са? — разтревожено попита младата жена. — Аз дойдох от онази посока.
— Ние напуснахме земите на индианците. Преди колко време замина?
— Не много отдавна — отвърна Зак. Монти изглеждаше доста притеснен.
— Ако не се върне до обед, ще отида да я потърся — рече той. Всички се втренчиха в него.
— Не можеш да направиш това. — Зак изгледа брат си, сякаш бе полудял. — Ти си най-опитният сред нас и отговаряш за всичко.
— Не можем да я оставим сама — възрази Монти. — Вие познавате Айрис Ако е тръгнала към Додж, може да сбърка посоката и да навлезе в земите на индианците. Може да я нападнат и да я убият.
— Предполагам, че скоро ще се върне — намеси се Тейлър. — Може да не се ориентира добре, но тя е разумно момиче.
— Като пристигнем в Денвър, май ще трябва да си купиш очила — подхвърли Зак към Тейлър.
— Нямам нужда от очила.
— Трябват ти, щом казваш, че Айрис е разумно момиче.
Монти дори не се опита да прикрие гнева и тревогата си. Обикаляше като бесен от лагерния огън до конете и обратно. Ругаеше, без да спре. Никога не го бяха виждали толкова ядосан. Тейлър не му обръщаше никакво внимание. Бети го наблюдаваше с безпокойство. Зак гледаше да стои по-настрана от брат си. Никой не посмя да го заговори.
Младият мъж не знаеше какво да прави. Трябваше да намери Айрис. Но ако го направеше, щеше да пренебрегне задълженията си. Трябваше да избере едно от двете.
Нямаше време да изпрати някого да доведе Хен и Соления от Додж, а другите не бяха достатъчно опитни, за да им повери стадото. В този миг дори съжали, че бе изгонил Франк.
„Сега можеш да разбереш колко си увлечен, лен каза, че тази жена ще те погуби. Защо не изпратиш някой друг да я търси? Защо не изпратиш Карлос?“
Ала не можеше да стои спокойно в лагера, без да знае какво се е случило с Айрис. Можеше да минат няколко дни, преди да я открият.
Какво ли я бе накарало да тръгне така внезапно? Айрис бе много своенравна девойка, но досега не бе вършила глупости. Знаеше какви опасности крие прерията. Ала от това съвсем не му ставаше по-леко. Каквото и да я бе накарало да тръгне, явно е било доста сериозно.
Усещаше, че се върти в омагьосан кръг. Трябваше да тръгне да я търси, а не можеше да остави стадото без надзор. Младият мъж отново изруга и закрачи още по-бързо.
После внезапно спря. Нямаше какво да решава. Всъщност от самото начало знаеше, че няма да се сдържи и ще се втурне по следите й. Защо тогава изгуби толкова време да обмисля решението си!
Почувства се, сякаш камък падна от плещите му. После внезапно си спомни думите на Роуз, и от тях му олекна още повече: „Всеки мъж може да се справи, когато лесно може да се намери изход от положението. Въпросът е как да намери изход от някоя наистина трудна ситуация.“ Е, ето че бе настъпил такъв труден момент, може би дори най-трудният в неговия живот, но за него имаше само един изход. И щом той можеше да се справя със стадото, навярно и останалите ще могат да го заместят, макар и само за няколко дни.
След като взе решение, младият мъж се успокои и се отправи към Тейлър, за да му съобщи, че е повишен от готвач във водач на стадото.
— Но аз не съм молил за такова нещо — възрази брат му. — Аз съм тръгнал като готвач и нямам намерение да поемам отговорността за това пътуване.