По дяволите! Защо трябваше да бяга от него? Не разбираше ли, че бе дошъл да й помогне? Найтмеър поглъщаше разстоянието между тях с невероятна бързина.
— Махай се! Остави ме сама! — извика девойката, когато той се изравни с нея.
Младият мъж посегна, хвана юздата на коня й и го спря толкова рязко, че тя едва не изхвръкна от седлото. Айрис се опита да измъкне поводите от ръцете му, но не успя, плъзна се от коня си и хукна да бяга сред гъстата трева. Той подкара коня си след нея, настигна я, наведе се от коня, сграбчи я през кръста и я метна на седлото.
— Пусни ме веднага и се махни оттук! Не искам да говоря с теб! — Младото момиче започна да го удря с юмруци, но не можа да се освободи от ръцете му.
— Спри, по дяволите! — изръмжа той и здраво я притисна към себе си. — Трябва да поговорим, но не мога да разговарям с теб, като се мяташ така.
— Няма какво да разговаряш с незаконната дъщеря на един изнудвач — изхлипа тя, но спря да се бори с него и отпусна глава на гърдите му. — Вие, от семейство Рандолф, нямате работа с такива като мен!
— Това само показва колко малко ме познаваш — рече Монти и я притисна още по-плътно. — Обичам червенокоси красавици, независимо от произхода им.
— Не можеш да ме харесваш, не и след като знаеш какъв е бил баща ми!
Младият мъж горчиво се изсмя:
— Когато се напиеше, моят баща се превръщаше в истински звяр: можеше да загуби на комар всички пари на семейството, освен това е съблазнил безброй жени, убил е един мъж на дуел и се носи слух, че е откраднал половин милион долара по време на войната — заплатите на войниците. В сравнение с него твоят баща е невинно момченце.
— Наистина ли баща ти е убил човек? — попита младото момиче и спря да плаче.
— Съблазнил е сестрата на най-добрия си приятел, а след това го предизвикал на дуел.
— Но все пак ти не си извънбрачно дете, нали?
— Предпочитам да бях незаконен син на един честен каубой, отколкото потомък на този кучи син. Откъде мислиш, че съм наследил този дяволски нрав? Откъде мислиш, че Хен е наследил склонността си към убийства? Всичко е от проклетата кръв, която тече във вените ни.
Искаше й се да му повярва, но това не беше всичко.
— Джо ми каза и още нещо.
— Какво още ти каза? — Той спря коня и учудено я погледна.
— Отнася се за майка ми. И Джордж.
Монти въздъхна. Знаеше, че тази тема не можеше да се избегне.
— Предполагам, че рано или късно щеше да научиш.
— Значи е истина?
— Не знам. Зависи какво ти е казал Джо.
— Каза ми, че майка ми се е опитала да съблазни Джордж. Каза ми също, че ти си убил истинския ми баща.
Той се върна назад, за да прибере коня й:
— По дяволите! Това копеле е издрънкало всичко!
О, господи! Значи беше вярно! А тя толкова се надяваше, че Джо е излъгал. През целия ден се опитваше да убеди себе си, че поради някаква причина Джо я е излъгал. Но той бе казал истината. Реакцията на Монти го доказваше.
Младият мъж отново въздъхна и започна разказа си:
— Преди няколко години аз се бях увлякъл по Хелън. В това няма нищо чудно — всеки мъж, който я зърнеше, се влюбваше в нея.
Айрис се вцепени от ужас. Как може да обича мъж, който бе харесвал майка й?
— Нима си бил влюбен в нея?
— Господи, не! — извика той.
Младото момиче изпита огромно облекчение. Никога не бе очаквала, че ще е първата жена в живота му, но не можеше да понесе мисълта, че той е харесвал майка й.
— Ала Хелън не спря да ме преследва. Непрекъснато ме разпитваше за ранчото, за Роуз и Джордж. Какъв глупак съм бил. Въобще не съм разбирал каква е била целта й.
— Какво е искала?
— Хелън отдавна знаеше, преди всички други, че баща ти е почти разорен. Оглеждаше се за нов съпруг и бе спряла погледа си на Джордж.
Лицето й пламна от унижение. Разумно е било да се омъжи за Робърт Ричмонд, за да осигури баща на дъщеря си, обаче съвсем друго бе опитът на Хелън да прекъсне щастливия си брак, за да се омъжи за някой богаташ.
Монти взе поводите на коня й, привърза ги към седлото си и продължи разказа си:
— Роуз винаги е искала да има много деца. Затова, когато преди няколко години разбра, че отново очаква бебе, тя беше безкрайно щастлива. Но още отначало сякаш всичко тръгна накриво. Повръщаше непрекъснато. Бебето се роди прекалено рано и умря. Роуз го преживя много тежко, почти цяла година не можа да се съвземе. Тя никога не е била толкова красива, колкото Хелън, но тогава направо се беше стопила от мъка. Предполагам, че Хелън си е казала, че Джордж ще бъде лесна плячка, щом Роуз е толкова болна и съсипана.