Айрис бе ахнала изненадано, когато слънчобранът й остави червена следа по бузата на Монти. Искаше да се извини, да направи нещо, за да покаже колко съжалява, но яростната му реакция я шокира. Тя гледаше слисано остатъците от слънчобрана си. Никой мъж не се бе отнасял досега така с нея. Само мисълта за това я накара да се вбеси: Тя вече не мислеше, че той може да бъде един мил и щедър покровител.
Монти я сграбчи за раменете и посочи към изгорялата от слънцето равнина, въпреки че наблизо се намираше поток.
— Сега вече сигурно можеш да виждаш — процеди той. Безмилостната жега бе попарила ранните пролетни цветя и листата на храстите. — Мъжете, които трябва да яздят през тази земя, Трябва да бъдат жилави и силни и се нуждаят от господар, който също да е жилав и издръжлив.
— Ти си този, който е полудял — процеди младото момиче и се измъкна от ръцете му. — Какво те кара да мислиш, че можеш да ги позволяваш да идваш тук, да ми нареждаш какво да правя, да унищожаваш моята собственост, да ме обиждаш и да се опитваш да…
— Ти нямаш работа тук! Не знаеш нищо за това, как трябва да се движиш със стадо говеда, нито пък знаеш как да ръководиш хората си. Всъщност не знаеш нищо и за кравите.
— Ти си най-грубият, най-твърдоглавият и най-невъзпитаният мъж, когото някога съм срещала! — извика Айрис. — Имам правото да бъда там, където пожелая. И не е необходимо да искам разрешение от теб. Това е моето стадо, а онези мъже там са мои работници. Трябва да знаеш, че мога да се справя с всичко и няма да имам никакви неприятности.
— Не знам дали досега си имала неприятности, но трябва да ти кажа, че скоро ще имаш. Все още има възможност да се върнеш обратно.
— Вече ти казах — гневно започна Айрис, вбесена от мисълта, че трябва отново да се унижава пред него, — че баща ми загуби ранчото. Ипотеката е просрочена и от днес то е под възбрана.
— Тогава остави надзирателя си да пътува начело на стадото.
— Не!
— Тогава остани в Сан Антонио или Остин до следващото лято. Може би дотогава ще успееш да си намериш съпруг. Ти имаш нужда от някого, който да те обуздае.
— Нямам намерение да си търся съпруг. — Зелените й очи гневно блестяха. — И никой не може да ме обуздае и да ми заповядва какво да правя! Не съм дете и не желая да се отнасят по този начин към мен.
— Аз и не се опитвам да се отнасям към теб така — сърдечно се засмя Монти със смеха, който младото момиче толкова много харесваше. — Не мисля да се занимавам с теб — нито през деня, нито през нощта — каза той и й намигна, — а и не желая да си слагам окови, като се обвързвам с жена като теб.
— Не бих се омъжила за теб, дори ти да си последният мъж на земята! — заяви Айрис, решена да не обръща внимание на намеците му. — Ти не си нищо друго, освен един прост и обикновен каубой.
Ала нямаше нищо обикновено в Монти. Той бе най-привлекателният мъж, когото някога бе срещала. А откакто се бе завърнала вкъщи, бе установила, че е и най-недостъпният.
Монти отново се засмя:
— Ти все ще се омъжиш за някого. Не бих искал да ти го казвам, защото ще си навириш още повече носа, но ти си дяволски красива жена, с много хубава фигура. Обзалагам се, че е имало доста мъже, които са били готови да се нахвърлят един върху друг само и само да ти се харесат.
Тя беше прекрасна. Може би не трябваше да облича тази рокля, но той бе запленен от нея така, както орелът грабва плячката си. Ако не внимаваше, тя щеше да го накара да полудее по нея. Как щеше да може да си спомни, че иска тя да се върне обратно, когато бе достатъчно само да я погледне веднъж — и да пожелае да я гледа все повече и повече? Не бе създаден да избягва жените, особено жени като Айрис. Дори сега искаше да се протегне и да я докосне. Искаше да я притисне в прегръдките си. И само мисълта за това го възбуждаше, а слабините му се обливаха в топлина. И ако не започнеше да мисли за нещо друго, щеше да се изложи пред нея.
— Не е имало мъже, които да са се били заради мен — призна девойката, — но мъжете наистина обичат да ми доставят удоволствие.
— Обзалагам се, че е така — ухили се Монти. — Ще хванеш някой нещастник и така ще го подлудиш за една година, че няма да може да каже и малкото си име.
— Ти си най-омразният и най-противният мъж в цял Тексас! — извика Айрис.
Монти не бе искал да я оскърбява. Просто бе мислил на глас. Красивите жени винаги искаха да подлудяват мъжете просто за да докажат силата си.
— Можеш да мислиш каквото си искаш за мен — каза той, като се опитваше да не гледа примамливата извивка на устните й, — само се махни със стадото си от пътя ми. Ще изпратя някои от хората си да ти помогнат да се върнеш обратно.