Девойката се запита дали има още нещо в живота на родителите й, от което да се почувства така унизена.
— Хелън идваше често в къщата под предлог, че ще се грижи за Роуз, но всъщност се усукваше около Джордж. Ала не постигна никакъв успех. За Джордж никога не е съществувала друга жена, освен Роуз, но Хелън каза някои неща, които причиниха силна болка на Роуз. Когато един ден се върнах и я заварих обляна в сълзи, така се разгневих, че бях готов да извия врата на майка ти. Отидох у вас и й казах, че ако още веднъж разплаче Роуз, ще обясня на Робърт какви ги върши съпругата му. Какъв глупак съм бил! Мислех, че тя ще се засрами и ще престане с интригите си. Едва бях свършил да говоря, когато тя се разкрещя пронизително, сякаш я бяха нападнали апахите. Всички се струпаха около нас. Тя каза на съпруга си, че съм се опитал да я изнасиля там, в салона, и бедният глупак й повярва. Грабна пушката и ме изгони. Заплаши ме, че ако още веднъж се появя в къщата му, ще ме застреля.
— Какво стана след това?
— Нищо. Аз повече не стъпих в къщата ви, а Роуз постепенно се съвзе.
— А какво стана с баща ми? Младият мъж я изгледа смутено:
— Никога не съм познавал баща ти. Когато налетях на него в Мексико, за мен той беше просто един непознат, който си търсеше боя. И сигурно нямаше да го ударя толкова силно, но той наговори един куп ужасни неща за Роуз и Джордж. Два дни по-късно напуснах Мексико. Точно тогава той е бил убит в някакъв ръкопашен бой. Хелън с удоволствие разправяше наляво и надясно, че аз съм го убил, защото съм бил безумно влюбен в нея. Някои хора все още вярват в това.
Младото момиче изпита угризения на съвестта, като си припомни, че веднъж го бе обвинила, че е убил човек. Всичко, което му бе казала, сега придобиваше нов, още по-зловещ смисъл.
— Едва сега разбирам защо толкова време не ме харесваше.
— Винаги съм те харесвал. — Думите сами се изплъзнаха от устата му. Сега бе просто един мъж, който искаше да докаже чувствата си към любимата жена.
— Тогава защо онази вечер, на празненството, избяга от мен?
Той отново се почувства неловко и извърна поглед:
— Страхувах се, че си същата като майка си. Толкова много приличаш на нея. — Айрис го изгледа недоумяващо. — Единствената Айрис, която познавах, бе онова палаво момиченце, което непрекъснато вървеше по петите ми. Нямаше нищо от него във фаталната жена, която видях онази вечер.
Сега бе неин ред да извърне поглед. Родителите й го бяха оскърбили, тя се бе опитала да се възползва от него, но въпреки всичко той продължаваше да се тревожи за нея. Дори бе зарязал стадото си, за да я намери. А тя досега не бе направила за него нищо друго, освен да му създава неприятности.
— Имаш ли още въпроси?
Тя поклати глава.
— Тогава те моля да забравиш за всичко това — въздъхна той. — Всичко е минало.
— Как бих могла да забравя? Баща ми се е опитал да те убие, а майка ми е искала да разбие семейството на брат ти. Ти сигурно ме мразиш.
— Не ми трябваше много време, за да открия, че ти не приличаш на родителите си. Всеки път, когато се сблъскваше с някаква трудност, ти постъпваше така, както Хелън никога не би постъпила.
Ако можеше само да бъде сигурна, че той не казва всичко това единствено за да я успокои. Никога не бе смятала, че Монти е прекалено любезен с нея — напротив, той винаги бе доста груб и рязък, — но сега подозираше, че е прекалено внимателен от съжаление към нея. Сега разбра, че той от самото начало е бил само любезен към нея. Бе твърде заета със себе си, за да го забележи.
„Нищо не се е променило. Ти все още мислиш само за себе си, а той все още е готов във всеки момент да зареже стадото си, за да се грижи за теб.“
— Трябва да си отидеш и да ме оставиш сама да продължа към Уайоминг — промълви Айрис. — Аз само ти създавам неприятности.
— Мислех, че ще искаш да се върнеш в Сейнт Луис.
Думите му я изненадаха. Толкова отдавна не се бе сещала за Сейнт Луис, че дори бе забравила за намерението си да се върне в този град.
— Вече свикнах с пътуването. Исках да докажа на себе си, че не съм по-неспособна от останалите. — Помисли си за Ан и Джейн, Лойд, Том и Калвин — всички тези хора, на чието мнение държеше само до преди девет месеца. Те едва ли биха одобрили идеята за това пътуване, нито пък факта, че е прекарала една нощ с Монти. Тя не съжаляваше за онази нощ в индианския вигвам. — Вече не мога да живея както преди. Разбрах го след онзи разговор с Карлос, който ти неволно си подслушал. Няма смисъл да се връщам в Сейнт Луис. Никой в този град няма да пожелае да разговаря с мен, след като разбере кой е бил истинският ми баща.
— Това няма значение.