Той нямаше как да я обича. Сега вече никой не можеше да я обича.
— Чу ли какво ти казах? — попита младият мъж. — Казах, че те обичам.
— Чух.
Той я изгледа смаяно.
— Очаквах съвсем друга реакция. Ала предполагам, че след като ти не ме обичаш, няма защо да припадаш от радост. Не искам да кажа, че…
— Но аз те обичам! — бързо го увери девойката. Той изглеждаше толкова смутен и объркан, като че ли изведнъж бе открил какво трябва да направи, но не можеше да разбере защо тя се държи по този начин. — Обичам те от години.
— Защо не ми го каза?
— Защото беше прекалено зает да ме върнеш в Тексас.
Монти я изгледа неуверено и след това се ухили:
— Всъщност не исках да се връщаш в Тексас.
— Ала направи всичко възможно, за да ме убедиш да се върна.
Айрис се опита да се изскубне от прегръдката му, за да го погледне в очите, но той не я пусна.
— Ще ми повярваш ли, че съм променил решението си?
Повече от всичко на света искаше да му повярва. Повтаряше си, че ако наистина я обича, всичко останало няма значение. Ще се скрият сред дивите планини на Уайоминг и никога няма да се върнат в Тексас.
Един натрапчив вътрешен глас й нашепваше, че постъпва много глупаво, но тя не искаше да се вслуша в това предупреждение. Искаше й се да повярва, че Монти я обича. Имаше нужда от тази вяра.
— Опитай се да ме убедиш.
Той я погледна, погали я по лицето и нежно я целуна:
— Толкова много исках да те целувам, но не го правех, защото мислех, че не бива.
— А кога разбра, че може да ме целуваш? — Устните й с мъка се откъснаха от неговите. Притисна ръцете му към лицето си и потръпна от допира. Бе толкова щастлива, че й се искаше да извика от радост.
— Тази сутрин, след като се разделихме.
— Но тази сутрин се скарахме.
— Аз разсъждавам най-добре, когато се карам с някого.
Айрис си помисли, че никога няма да успее да го разбере.
Ала докато я прегръщаше и й казваше, че я обича, нищо друго нямаше значение.
Младият мъж държеше лицето й в ръцете си и го обсипваше със страстни целувки. Айрис искаше да се засмее от щастие, когато той целуна очите и върха на носа й. После устните му се впиха в нейните. Той разтвори устните й и езикът му проникна в устата й. Сякаш през тялото й премина ток. Езиците им се преплетоха и затанцуваха.
— Жените не обичат караниците — рече тя, свали ръцете му, постави ги на кръста си и се притисна до гърдите му. — Жените обичат да ги глезят и да се грижат за тях. Трудно е да мисля за любов, когато ми крещиш.
— Никога повече няма да ти крещя — закле се той. — Ще ти шепна в ухото.
Младото момиче се съмняваше, че ще може да чуе какво й казва, ако усеща дъха му в ухото си. Горещият му език я галеше по ухото и тя потръпна от удоволствие.
— Обещаваш ли, че повече няма да ме караш да се върна в Тексас? — Искаше да каже „да ме отпращаш, за да се отървеш от мен“, но той вече целуваше врата й и главата й се замая. Не можеше да мисли за нищо.
— Обещавам, че ще те накарам да забравиш за всичко друго на света.
Когато беше с него, Айрис наистина забравяше за всичко останало. Изобщо не забелязваше, че се намира сред прерията на Западен Канзас, в една долина, заобиколена от тополи. Знаеше само, че се намира в прегръдките на мъжа, когото обичаше, че тялото му се притискаше към нейното, а устните му я покриваха с жадни целувки. Нищо друго нямаше значение.
Тя притисна гърдите си към него и зърната й се втвърдиха от възбудата. Докато ръцете му я галеха по гърба и я притискаха все по-плътно към него, девойката усети как вълните на насладата заляха цялото й тяло и достигнаха слабините й, изгаряни от допира на възбудената му мъжественост.
Потръпна от удоволствие, когато той разкопча блузата й и мазолестата му ръка обхвана гърдите й. Тя изохка и се притисна към него. Без да спира да я целува, Монти смъкна блузата, разголвайки раменете й.
Когато устните му се докоснаха до настръхналите зърна на гърдите й, тя потръпна и отново изстена. Младият мъж се отдръпна, отвърза одеялото от седлото и го постла на земята. Устните му отново се впиха в голата й гръд и девойката безпомощно се отпусна на земята.
Обви ръце около врата му и се сгуши в прегръдките му. Не можеше да се насити на ласките му. Искаше той да я обгърне отвсякъде, да я погълне: тя вече не беше Айрис Ричмонд, а част от Монти Рандолф. Може би тогава щеше да повярва, че той наистина я обича, въпреки всички ужасни неща в миналото й.
Притегли го към себе си и устните им се сляха. Треперещите й пръсти трескаво разкопчаха ризата му. Айрис притисна гърдите си към мускулестото му тяло. Допирът до гладката му топла кожа я изпълни с наслада.