— Кога се случи всичко това? — попита Монти.
— Около полунощ — отвърна Тейлър.
— Значи имат само шест часа преднина. Тази вечер ще ги настигнем. Всички да се качват на конете! Ще тръгнем след петнайсет минути.
— И аз ще дойда с теб — обади се Тейлър.
— Аз също — последва го Зак. — Не можеш да ме спреш. Независимо от всичко, ще дойда с теб!
— Добре — съгласи се Монти, — но ако изостанеш, ще те завържа на коня ти и ще те оставя така, докато не се намери някой да те върне обратно в лагера.
— Аз също ще дойда — заяви Айрис.
— Не! — отсече Монти.
Младото момиче изненадано го погледна. Дори когато е бил най-ядосан, Монти не й бе говорил по този начин. Сега той не беше сърдит. Говореше й, сякаш бе един от наемните работници — с пестеливи фрази и властен тон.
— Искам ти и Бети да заминете за Додж — сухо продължи той — Там ще бъдете в безопасност, докато се върнем.
Той отиде да си избере един кон от хергелето. Айрис се затича след него:
— Това е моето стадо и аз трябва да остана при него.
— Точно това не бива да правиш! — извика той и влезе зад оградата. — Така ще бъде най-добре за всички. И въобще не трябваше да се залавяш с това проклето пътуване през прериите. Трябваше още на втория ден да те върна при Роуз, в ранчото. Повече няма да повторя тази грешка.
Като че нож прониза сърцето й.
— Какво искаш да кажеш с думите „няма да повторя тази грешка“? — Стори й се, че това не е той, не е нейният Монти, а някакъв непознат, който в лице много прилича на любимия й мъж, но се държи съвсем другояче. Не можеше да постъпи така онзи страстен мъж, който я бе притискал тази нощ в прегръдките си.
Младият мъж си избра кон, метна юздата през врата му и го изведе навън от оградата.
— За неопитни жени като теб тук е прекалено опасно. Това бе най-голямата грешка в живота ми — да те взема със себе си на това дълго пътуване, изпълнено с неизвестност и рискове. Понякога се държиш така, сякаш си забравила, че не се намираш в Сейнт Луис. Ако още веднъж решиш да зарежеш всички нас и да хукнеш да бягаш, както вчера, а наоколо гъмжи от червенокожи, с теб ще бъде свършено. — Айрис се опита да възрази, но Монти с бърза целувка запуши устата й. — Сега нямам време за повече обяснения. Тръгни за Додж! Като се върна, ще те потърся и ще поговорим по-подробно.
Той донесе седло и одеяло.
— Трябва да говорим сега, ако искаш да те следвам по целия път през прериите на Канзас!
Монти се обърна и девойката се смая от гневния блясък в очите му.
— Вчера рискуваше да те нападнат в прерията. Аз трябваше да те открия и да те спася. Но сега си в безопасност и вече мога да се заема със задълженията си.
През целия си живот Айрис винаги се бе занимавала само със себе си. Помъчи се да го разбере, но не можеше да повярва, че той може да я обича, без да забрави за всичко останало. Ясно бе, че за него тя винаги щеше да бъде на второ място — пренебрегвана, изоставяна, унижавана.
— Искаш да кажеш, че трябва да се махна от тук?
Младият мъж току-що бе завързал седлото за гърба на коня.
Приближи се към нея, прегърна я през рамо и я поведе към групата мъже, облегнати на оградата.
— Не исках да кажа точно това — кротко започна той, разбрал, че тя се е почувствала пренебрегната. — Обаче точно сега най-важно е да си върнем стадото и да открием убиеца на Дан и. Това е мое задължение и аз не мога да не го изпълня. Не мога да го пренебрегна заради нещо друго.
— Не те моля да го пренебрегваш. Искам само да ми позволиш да тръгна с теб. Искам да заловим Франк не по-малко от теб. Освен това няма да е по-опасно от онова посещение в индианското селище, при команчите.
— Тогава постъпих доста глупаво, като се съгласих да ме придружиш. Този път няма да идваш с мен. Всяка жена трябва да си знае мястото.
Струваше й се, че ако Монти я изоставеше сега, вече никога нямаше да се върне при нея. Може би се държеше прекалено неразумно, като някое дете — вярата й в любовта му се оказа прекалено крехка, за да издържи дори и на няколкодневна раздяла. Девойката отчаяно направи последен опит да го задържи при себе си:
— А ако не се съглася да стоя тук и да те чакам, изтръпнала от черни предчувствия?
Защо трябваше да го предизвиква? Като че ли се опитваше отново да върне миналото.
Монти се вцепени, за миг застина на място, а после бавно се обърна към нея:
— Вероятно ще има престрелка. Вече загубихме един човек. Не мога да взимам правилни решения, ако се безпокоя за теб.
— Няма защо да се безпокоиш за мен. Аз мога сама да се погрижа за себе си.
Младият мъж се ядоса:
— Не можеш да се грижиш за себе си и никога не си го правила. Не мога да проумея защо не можеш най-после да разбереш, че всеки има отговорности и трябва да се съобразява с тях! Роуз винаги го е правила.