Той се обърна, готов да си тръгне, но тя го хвана за ръката.
— Не се съмнявам, че твоята съвършена Роуз разбира всичко! — гневно каза тя, но в гласа й прозвуча болка. — Но това, което разбирам, е, че ти прекарваш целия си живот да правиш това, което иска Джордж, и винаги да мислиш за своите отговорности. А какво искаш ти? Знаеш ли поне какво точно искаш ти?
— Това сега не е важно — нетърпеливо отвърна той.
— Разбира се, че е важно! — Тя понижи глас, за да не чуват останалите. — Нима мислиш, че ще искам да се омъжа за теб, след като ти цял живот ще се стараеш да угодиш на Джордж?
Монти изглеждаше, сякаш го бяха цапнали с мокър парцал.
— Кой изобщо е споменавал за женитба? — изрева той.
Искаше й се да потъне в земята от срам. Всички наоколо стояха неподвижно. Тя усещаше погледите им и бе сигурна, че чуваха всяка дума.
— Ти каза, че ме обичаш — едва доловимо прошепна девойката и крадешком погледна към мъжете, които чакаха. — Аз съвсем естествено предположих…
— Едва миналата нощ разбрах, че те обичам — изсъска той. — Не съм имал време да помисля по-спокойно за всичко, което се случи между нас.
Сякаш нещо вътре в нея се прекърши:
— Не искаш ли да се ожениш за мен?
— Не съм казвал това. Но дори и да не искам, това не означава, че не те обичам.
Не искаше да се ожени за нея, защото бе незаконородена. Това беше причината. Защо иначе един мъж, който обича една жена, няма да иска да се ожени за нея?
Мъжете бяха възседнали конете. Младият мъж се опита да хване ръката й, но тя го отблъсна.
— Ти не искаш да обичаш никого. Ти просто искаш някой, който да ти се подчинява във всичко и никога да не оспорва решенията ти — заяви тя.
— Ако наистина беше така, нямаше да те обичам. Ти не искаш да направиш и най-малкото нещо, за което те помоля, и винаги оспорваш решенията ми.
Този мъж не можеше да я разбере… Тя не желаеше да пречи на работата му. Разбираше, че се е посветил на стадото, на семейството си, на хората си, на работата си. През изминалите месеци го бе наблюдавала всеки ден. И макар да не разбираше защо полагаше толкова усилия, за да угоди на брат си, и това да не й харесваше, бе се примирила.
А сега просто искаше да бъде с него. Нуждаеше се от него. Да бъде с него и да има любовта му бе за нея най-важното нещо на този свят. Нищо друго не я интересуваше и беше готова на всичко, за да има любовта му.
— Ако смяташ да хванеш Франк тази вечер, по-добре е да тръгваш — провикна се Хен.
— Айрис, трябва да тръгвам. Чакай ме в Додж! Там ще поговорим.
Той й бе крещял, а сега я изоставяше. Бе й крещял пред всички, като че ли беше някоя слугиня, сякаш нейното мнение нямаше никакво значение за него, като че ли не се интересуваше от нейните желания.
И тогава тя ги видя. Четиримата братя Рандолф, подредени в редица, като че ли застанали срещу целия останал свят.
И тогава разбра всичко.
Тя никога нямаше да бъде за Монти най-скъпото, най-важното. Неговото семейство, неговата работа винаги щяха да останат по-ценни за него. Не можеше да си обясни каква е причината, но в случая това нямаше никакво значение. Винаги ще трябва да се задоволява с второстепенна роля.
Дори не я целуна. Не й каза дори една нежна дума на сбогуване. Вместо това той й се разкрещя и й нареди да отиде в Додж; каза, че любовта му няма нищо общо със заповедта да стои далеч от него.
Нежната пъпка на надеждата, която бе разцъфнала в тяхната любовна нощ, увехна и умря в грубия сблъсък с действителността. Отново видя четиримата братя Рандолф, вперили погледи в нея — една непробиваема стена, през която не можеше да проникне. За тях най-важното бе семейството, работата, кравите. Всичко останало беше на заден план.
— Отивай си при кравите! — ядосано извика тя. — Но бъди внимателен. Франк те мрази.
Не искаше да му позволи да разбере колко я бе наранил. Не искаше да му позволи да разбере колко силно се нуждаеше от него.
— Трябва да побързаме, ако искаме да стигнем до вечерта в Додж — обади се Бети.
Девойката кимна, макар че нямаше какво да прави в Додж. Искаше само да бъде на седлото на коня му, притисната до силните му гърди.
— Какво смяташ да правиш? — обърна се Айрис към Бети.
Пътуването до Додж се проточи по-дълго, отколкото бе очаквала. Наближиха града малко преди свечеряване. Айрис се огледа, преди да свали седлото и да извади тежката кесия със златните монети. Искаше час по-скоро да се изкъпе. Бяха яздили трийсет километра и тя се чувстваше уморена до смърт.