През последните шест дни имаше достатъчно време, за да се убеди за сетен път, че той и Айрис не могат да живеят заедно. В един миг дори си бе помислил за женитба, обаче веднага отхвърли тази налудничава идея. Той не се нуждаеше от жена като нея, нито пък тя — от съпруг като него. Нямаше значение дали ще живеят в ранчото в Уайоминг или в някоя къща в Сейнт Луис — единият от тях щеше да страда през целия им съвместен живот. Дори можеше да се намразят до смърт, преди да е изтекла една година.
Не искаше да се отказва от Айрис. Все още не можеше да се реши да я изтръгне от сърцето си. Не можеше да се примири с тази мисъл, непрекъснато се убеждаваше, че няма друг изход, и в следващия миг трескаво се опитваше да намери и най-малката възможност, за да промени съдбата си. Но винаги стигаше до същия резултат. Между тях нямаше нищо общо, освен избухливия нрав и невероятното упорство. От него не ставаше нито съпруг, нито баща, така както тя не бе родена да бъде съпруга и майка.
Но решението да се раздели с Айрис се оказа най-трудното в целия му досегашен живот. Когато я изпрати в Додж, в главата му все още се въртеше неясното предчувствие, че може би някога някъде по някакъв начин отново ще се съберат. Обаче изминаха няколко дни, през които той бе лишен от обаятелното въздействие на прелестната девойка, и се убеди, че за тях двамата няма общо бъдеще. Освен това през тези самотни и мъчителни часове младият мъж разбра, че я обича прекалено много, за да позволи любовта им да заглъхне бавно и болезнено. Ако трябваше да се разделят, нека бъде още сега.
— Искаш да кажеш, че си решил да я оставиш да пътува сама до Уайоминг? — попита Хен.
Монти не бе чул кога брат му се е приближил.
— Да. Най-тежката част от пътуването вече е зад гърба ни. Тя може да си наеме други каубои в Додж, пък и Карлос ще съумее да се справи със стадото през останалата част от пътя.
Нямаше да я забрави дори за миг, но трябваше да разсече този възел. Отлагането само щеше да направи нещата още по-трудни. Просто трябваше да бъде по-твърд.
— Особено ако ти пътуваш след тях.
— Няма да пътувам след тях. А освен това ще се разделя и с теб. — Сега вече Хен наистина се изненада. — Все някъде ще се намери някой, който ще ми продаде добитък — продължи Монти. — Ще си купя стадо и ще си уредя собствено ранчо.
— А какво ще стане с ранчото „Кръг седем“?
— Близко до него се продават много участъци. Ще се постарая моето ранчо да е достатъчно близо, за да мога да наглеждам и двете стопанства, но щом нещата потръгнат, Джордж ще трябва да си наеме друг надзирател.
— Значи най-после реши да скъсаш с всичко — доволно се усмихна Хен.
Брат му смутено го изгледа.
— Очаквах да кажеш нещо подобно. Както и да е, но Айрис ми помогна да разбера, че не трябва да позволявам нито на Джордж, нито на някой друг да ръководи живота ми. — Лицето му помръкна: — Доста лекомислено казах на Айрис, че мъжете от семейство Рандолф не се интересуват от чувствата на околните, но внезапно осъзнах, че това всъщност се отнася само за мен. И щом ми хрумна тази мисъл, разбрах, че наистина не се интересувам от другите. Доведох стадото дотук въпреки нечовешките мъки, които всички трябваше да изтърпим. Няма никакво значение, че и аз самият съм търпял несгодите наравно с останалите. Нали аз организирах това пътуване.
— А какво ще кажеш за Айрис?
— Какво за нея?
— Нали беше влюбен в нея?
— Знам.
— Е, кога ще й предложиш да се омъжи за теб?
— Няма да й предложа. Нищо няма да излезе от това.
— Грешиш.
— По дяволите, Хен, не съм искал мнението ти! Отначало побесняваше, защото съм й отделял прекалено много внимание. А сега ми заявяваш, че греша, щом не искам да се оженя за нея. Говориш безсмислици.
Лицето на Хен не изразяваше нищо. Както обикновено.
— Отначало не я харесвах. Мислех, че е глупава и влюбена само в себе си. Но тя се промени. А дори и да не беше се променила, това е без значение — ти я обичаш и сигурно никога няма да я забравиш. Никога не си бил разумен. Не очаквам и сега да проявиш повече разум.
Монти измъчено се усмихна:
— И за мен, и за нея ще бъде по-добре да се разделим още сега.
— Кога ще й кажеш?
— Когато отведа Франк и Бил в Додж.
Монти беше съгласен дори да ги освободи, само и само да не пътува до Додж. Никога не бе изпитвал такъв страстен копнеж по някоя жена, както сега към Айрис. И напук на разума си мечтаеше да прекара поне един ден с нея.