— Кога ще дойдеш в ранчото?
— Не знам. Щом взема решение, ще ти съобщя.
— Ти сериозно ли говориш всичко това?
— Абсолютно сериозно, макар че Джордж едва ли ще се зарадва.
— На него ще му хареса — рече Хен. — Ще се изненада, но със сигурност ще му хареса.
— Искате да кажете, че в хотела никога не е отсядала жена на име Айрис Ричмонд? — изкрещя Монти в лицето на администратора на „Додж Хаус“. — Шест дни са изтекли, откакто е пристигнала тук, а в този проклет град няма друг хотел. Няма къде другаде да е отишла, затова престанете да ме разигравате!
— Вижте сам, мистър… — Администраторът смутено запрелиства за трети път хотелиерския дневник. — Нямаме клиентка с такова име.
— Може би не се е записала с истинското си име. Не може ли да си напрегнете паметта? Тя е истинска красавица, с червени коси и изумрудени очи. Трябва да е пристигнала с придружителката си, една доста скромна на вид жена, със светлокафява коса.
— Няма да е зле да потърсите шерифа Басет. Може пък той да ги е видял.
Младият мъж недоумяваше: името на Айрис наистина не бе записано в хотелския дневник, следователно тя не бе идвала в хотела. Въобразяваше си, че ще я завари тръпнеща в очакване, може би гневна, дори толкова вбесена, че да не желае да разговаря с него, но все пак бе сигурен, че ще го чака. Донякъде се утешаваше с мисълта, че не е сама, че Бети е с нея, но нямаше къде да отиде, освен в този хотел. Къде можеше да се е скрила?
— Ще ви дам два коня. Освен това ми оставиха едно писмо за вас — каза шерифът, след като изслуша молбата на Монти. — Нищо друго не зная, освен това, че две жени, които приличаха на описаните от вас дами, напуснаха града с първия влак. Лично ги изпратих до влака. Иначе по улиците на Додж не се срещат много жени с благоприлично поведение, особено пък червенокоси. А и си имам достатъчно неприятности с тексаски каубои, такива като вас. — Той отвори чекмеджето на бюрото си: — Ето писмото. А конюшнята ми се намира до фермата „Хембъл“.
Монти бе толкова смаян, че не успя да помръдне от стола. Не можеше да повярва, че Айрис го е изоставила, без да разменят дори две думи. Та това не бе справедливо, по дяволите! И освен това бе напълно безсмислено. Не можеше да си замине просто така. Толкова много имаше да й казва.
Тя го бе напуснала!
Тази мисъл болезнено прониза мозъка му. Кръвта му кипна, щеше му се да смачка нещо. Искаше да нарани някого така, както и той бе наранен. Той наистина бе наранен, както никога досега.
Чувстваше се ужасно объркан. Бе свикнал да се опълчва срещу тези, които не са съгласни с него, да се бие за това, което иска. Искаше да удря — жестоко и безмилостно, да наказва. Ала сега нямаше с кого да се бие, нямаше нищо, освен ужасната празнота и разяждащата болка. Отчайващата истина, че нещо, което бе искал толкова много, му бе отнето завинаги.
Младият мъж се протегна да вземе писмото, но не се реши да го отвори, само го гледаше втренчено. Айрис може би е била толкова ядосана, че е решила завинаги да напусне Канзас. И сигурно не желаеше повече да го види.
Искаше му се да разкъса писмото на ситни парченца.
— Всичко наред ли е? — попита шерифът.
— Да — разсеяно промърмори Монти. — Просто съм изненадан. Това е всичко.
— На ваше място щях да чувствам нещо повече от изненада. Щях да бъда силно разочарован, ако онази красива лейди бе чакала мен, а не ме бе дочакала. Струва ми се, че е почти невъзможно да я откриете в тези необятни прерии оттук, та чак до Тексас.
Думите на шерифа го сепнаха. Нима толкова ясно се виждаше какво чувства, та този непознат човек бе разбрал всичко? Прословутата гордост, присъща на всички мъже от рода Рандолф, и този път му помогна да се съвземе. Неговите чувства не бяха и никога нямаше да бъдат достояние на околните.
Дори и на братята му.
— Тя пътуваше с нас — рече Монти.
— Да не би да я бъркате с някоя друга?
— Не. Няма друга като нея.
Младият мъж прибра писмото в джоба. Не желаеше да го чете в присъствието на друг човек. Въобще не искаше да го прочете — нито сега, нито по-късно. Обаче отлагането нямаше да му помогне.
Скъпи Монти,
Реших да се възползвам от съвета ти и да измит останалата част от пътя с влака. Едва сега осъзнавам, че е трябвало да се вслушвам повече в съветите ти, още от самото начало. Благодаря ти за грижите, помощта — за всичко, което направи за мен.
Тръгваме с Бети, така че не бива да се тревожиш нито за пея, нито за мен. Най-после ще имаш възможност да посветиш цялото си внимание на кравите си.
Никога няма да забравя какво ми каза през онази нощ в прерията, но предполагам, че винаги съм осъзнавала колко различни сме ние двамата. Да, ти беше напълно прав, когато отказа да се ожениш за мен. Нищо нямаше да се получи. Ти си чудесен човек и се надявам, че ще срещнеш тази, в която ще се влюбиш и която ще те направи щастлив. Уверена съм, че желаеш същото и на мен.