— Аз отивам в Уайоминг — изсъска тя — и нищо не е в състояние да ме спре!
Монти никога не бе имал големи надежди, че Айрис ще се откаже от пътуването. Това го накара да се ядоса, но не можеше просто да махне с ръка и да я остави. Дали му харесваше или не, той имаше слабост към нея.
Не можеше да я погледне и да не си спомни малкото момиченце, което го следваше навсякъде и правеше всичко възможно да бъде по-дълго с него. Тя беше скочила с понито си в каньона, защото той го бе сторил с един от конете си. Все още си спомняше смеха й, когато понито отчаяно се опитваше да се задържи и да не се подхлъзне в шестметровото дефиле.
За свое неудоволствие, той се поколеба дали наистина да не се съгласи да пътуват заедно. С него поне щеше да е в безопасност и нямаше да се притеснява за нея.
Ала дори нейното присъствие да не смущаваше останалите, щеше да смущава самия него. И вече го смущаваше. А точно сега най-важното нещо за него бе да докаже на Джордж, че може да обуздава невъздържания си характер и че се е научил да мисии, преди да предприеме каквото и да било. А ако беше близо до Айрис, това щеше да бъде невъзможно.
Безсмислено беше да се прави, че не забелязва как тя се движи със стадото си пред него, нито пък да й казва да стои далеч от него. Тя нямаше да се вслуша в думите му, така както и той не би го направил. Нямаше друг изход, освен да я убеди да се върне.
Айрис се уплаши, когато видя блясъка в очите му. Още по-малко й хареса, когато той се приближи към нея. Тя бе виждала разгневени мъже, но в очите на Монти имаше нещо хищническо и това я караше да изтръпва. Знаеше как да се държи с мъжете, но сега не беше в салона на майка си в Сейнт Луис.
Фургонът й бе настрани от лагера и сега тя беше напълно сама в дива местност с един мъж, когото не можеше да подчини ма волята си.
— Не е безопасно за теб да бъдеш тук и ти го знаеш — каза Монти. Той подпря ръката си на фургона и й препречи пътя.
Айрис бе сигурна, че долавя заплаха в гласа му. Сега той беше толкова близко, че усещаше дъха му. За пръв път в живота ги се почувства несигурна в себе си.
— Колко пъти трябва да ти казвам… — започна тя.
— Мъжете подивяват по време на такова пътуване — дясната му ръка хвана нейната. — Дните и нощите, прекарани на седлото, помътняват разума им.
Как може едно толкова леко докосване да я накара да настръхне? Той наистина беше опасен мъж. Девойката се отдръпна:
— Аз… нямам намерение да предизвиквам…
— Мъжете се нуждаят от цялата си сила и воля, за да оцелеят прекъсна я той и пръстите му се плъзнаха по рамото й и достигнаха до шията й. — Те нямат време да се тревожат за една жена.
Докосването му я накара да потръпне и й стана горещо. То имаше странен ефект върху гърдите й. Усети, че изтръпнаха и щръкнаха от възбуда. Как можеше да се случи това? Монти не я бе докоснал там.
Младото момиче искаше да се отдръпне, но ръцете му я стискаха здраво. Тя го погледна. Той не приличаше на онзи силен, приятелски настроен мъж, когото бе помолила да й помогне. Имаше вид на изгладнял за нещо мъж — нещо, което можеше да му даде само тя, нещо, което той щеше да има независимо дали ти го искаше или не.
За пръв път Айрис почувства страх от Монти. Бе видяла една страна от характера му, която досега не познаваше, и бе доста глупаво от нейна страна, че не я бе предвидила. Девойката очакваше, че отношението му към нея ще се промени — сега, кога вече бе станала жена, но не си бе давала ясна сметка за последствията. Бе изградила плановете си с представата за мъж, който сляпо щеше да й се подчинява и ще бъде готов да направи всичко каквото тя пожелае. Но този мъж пред нея бе нещо съвсем различно. Той щеше да вземе това, което желаеше, и тя не знаеше как да се справи с него. А и като че ли собственото й тяло също я предаваше. Не бе сигурна, че иска да го спре.
— Не искам хората ми да те преследват като бикове за разплод — рече Монти. — Някой може да си изпати.
— Не можеш ли да мислиш за нещо друго, освен за крави? — язвително попита Айрис, но Монти не обърна внимание на въпроса й.
— Не можеш да изкушаваш някой мъж денем и нощем и той да остане равнодушен!
Пръстите му се плъзнаха по устните й, но лакътят му леко докосна гърдите й и тя почувства как тялото й омеква. Сякаш някой беше извадил всичките й кости. Айрис не можеше да повярва, че едно толкова леко докосване може да причини такова силно усещане.
— Изглежда, за теб не представлява трудност да избягваш изкушението.
— Не и сега. — Пръстите му нежно погалиха шията й.
— Вероятно просто така си говориш, така че е по-добре да се махна и да те оставя насаме с кравите ти.