Непоносима мъка й причини заминаването от Додж, без да го види, без да се сбогува с любимия мъж. Често си задаваше въпроса как ли е постъпил той, след като е прочел писмото й. По цели часове си мечтаеше как той е зарязал стадото си и сега препуска по следите й. Но измина една мъчителна седмица и трябваше да се прости с този блян. Напразно се бе надявала, че Монти с всеки изминал час се приближава към нея.
Не можеше обаче да се примири с мисълта, че той вече я е забравил…
В един слънчев следобед Айрис стоеше на едно възвишение и видя на хоризонта челните редици на стадото.
— Идат! — извика тя към Бети, възседна коня си и преди още приятелката й да се покаже на входа на хижата, тя вече се бе отдалечила на сто метра.
Първо видя Карлос, който яздеше начело на колоната. Тя веднага му съобщи радостната новина, че е регистрирала на негово име половината от земите в ранчото. Карлос изглеждаше доста променен — загорял, отслабнал и по-самоуверен.
— Добре дошъл у дома — посрещна го девойката с усмивка.
Брат й бе изненадан от срещата:
— Не очаквах да те намеря тук преди мен.
— А къде мислеше, че съм отишла?
— Нямах представа. Хен ми каза, че никой не знае къде си заминала.
— А Монти какво си помисли?
— Не знам — смутено отвърна Карлос. — Не съм го виждал, откакто замина за Додж.
— А къде е той сега?
— И това не знам. Хен раздели стадата и ни остави да вървим напред. Наехме няколко каубои и оттогава не съм виждал нито един от братята Рандолф. Нямаш представа колко бях щастлив, като се разделих с тях.
— Но какво се случило с Монти? Къде е заминал?
— Хен ми спомена, че е останал, за да купи стадо. Не зная какво точно е станало с него, пък и не се интересувам от съдбата на братята Рандолф.
Айрис се разкъсваше между надеждата и страха. Къде можеше да е Монти сега? Дали щеше да се върне при стадото и братята си? И дали щеше да иска да бъде отново с нея?
— Мъжете ще ядат от патицата — каза й Бети, — а имаме и малко бисквити.
Младото момиче се зае да помага на Бети при чистенето и опичането на патицата. И тъкмо подаваше с усмивка изчистената патица на приятелката си, за да я сложи в тавата и да я постави във фурната на малката печка в ъгъла, когато навън се чу конски тропот.
Но сърцето й вече не се разтуптяваше, когато чуваше шум от конски копита. Стадото на Рандолф бе пристигнало преди месец, а никой не знаеше нищо за Монти. Девойката все още таеше надеждата, че един ден той щеше да се върне при нея, ала с всеки изминал ден в нея все по-дълбоко се загнездваше страхът, че той никога нямаше да дойде в Уайоминг.
— Та това е жена — промълви Айрис и учудено видя как от седлото слиза някаква непозната стройна жена, облечена елегантно, но… в мъжки дрехи. Яздеше обаче отстрани, по женски, и затова без усилие скочи от седлото. Изглеждаше много самоуверена и Айрис неволно се изчерви, когато излезе да я посрещне.
— Добро утро — поздрави девойката.
— Добро утро — отвърна непознатата. — Надявам се, че не съм дошла в неподходящ момент.
— Не. Вече приготвяме обяда. Аз съм Айрис Ричмонд, собственичката на ранчото „Двойно Д“.
Жената се поколеба за миг:
— Името ми е Фърн Рандолф.
— Вие сте на Монти… — Айрис не можа да довърши от вълнение.
— Да, аз съм снаха на Монти Рандолф. Омъжена съм за брат му Медисън.
Девойката искаше да потъне в земята от срам. Та Медисън Рандолф бе прочут с богатството си! Фърн живееше в огромната им къща в Чикаго или във великолепното им имение в Денвър. Нейната хижа сигурно й изглеждаше като някакъв обор — на тази лейди, свикнала да се разпорежда в истински замък с безброй слуги. Но нямаше друг избор, освен да се отдръпне и с плах жест да покани гостенката в скромната хижа. Поне щеше да научи нещо за Монти. Обстоятелствата я бяха принудили да се раздели с него. Но щом Фърн бе тук, нямаше да изпусне възможността да научи нещо за мъжа, когото обичаше.
— Страхувам се, че нашата хижа няма да ви хареса. Може би предпочитате да поговорим отвън, на поляната?
— Прилича много на къщата, в която живях като дете — рече Фърн и решително тръгна към вратата. — Жалко, че вече е разрушена от торнадо. Мисля, че Медисън прекали, като купи онази огромна къща.