— Израснали сте във ферма? — изуми се Айрис и внезапно се досети, че всъщност знае много малко за миналото на Фърн.
— В Канзас. Сама поддържах цялата къща: готвене, чистене, пране. Освен това се грижех и за стадото, докато един ден Медисън реши, че съм се съсипвала в тази ферма, и ме заведе в Чикаго, където, за мой ужас, ме очакваше къща, грамадна като замък, с шестима слуги.
Значи, можеше да има щастлив живот, господи! Щом Фърн го е постигнала, защо и тя да не може?
— Моля ви, седнете тук — засуети се Айрис. — Искам да ви разпитам за хиляди неща. Тук няма с кого да разговарям за това, което ме вълнува.
Двете жени разговаряха почти цял час, изпиха кана кафе, после продължиха разговора отвън, на поляната, а накрая възседнаха конете. За кратко време се сближиха и вече си говореха на ти.
— Земята е превъзходна — отбеляза Фърн на връщане към хижата. — Трябва добре да се грижиш за нея.
— Ех, ако имах твоите знания и опит…
— Ще се научиш — неочаквано се засмя Фърн. — Не е ли странно? В първите дни в Чикаго бих дала всичко, за да мога да поговоря с някого, да излея мъката си. Медисън разбираше, че няма смисъл да ме убеждава да се преместим в Бостън. Опита се, но аз отговорих, че не искам и да чувам за този северен град. А ето че сега те успокоявам и убеждавам, че в началото всичко изглежда по-страшно, но постепенно нещата се уреждат.
— Не те ли измъчваше раздялата с родния дом?
— О, измъчваше ме, и още как! Но не чак дотам, че да се откажа от Медисън. Все пак и до днес си спомням с тъга за прериите в Канзас, за волната младост. Особено ми тежи задължението да нося официални рокли, а не панталоните от еленова кожа.
— Не ми беше удобно да питам защо си с панталони, като мъжете…
— От години нося панталони. Само веднъж сложих рокля. И то защо — ами за да покоря Медисън, разбира се. А после трябваше да свикна с роклите и всички дамски финтифлюшки.
— Е, постоянно трябва да се правят отстъпки.
— Ох, никак не ми беше лесно, въпреки че сега може и да не личи. Може би и на теб ти е струвало много усилия да се окажеш от лекия и приятен живот в Сейнт Луис и да се озовеш тук, сама в тази пустош.
— Нямах друг избор. Това ранчо е всичко, което притежавай.
— Не говоря за ранчото, а за решението да се разделиш с Монти. Очевидно е, че все още го обичаш.
— Аз… Как можа да си помислиш, че…
— Защото поне сто пъти спомена името му. А когато заговаряха за него, лицето ти се напрягаше така, сякаш не искаш да изпуснеш нито една дума. Опитваш се да се промениш, да станеш собственичка на ранчо само защото мислиш, че така ще спечелиш сърцето на Монти.
— А не е ли това най-правилният избор?
— Ако искаш да научиш отговора, трябва да попиташ него, а не мен.
— Но къде да го открия? Никой не знае нищо за него…
— А ако сега бе тук, би ли му задала този въпрос?
— Не.
— А защо не? Той те обича не по-малко, отколкото ти него. Болезнен спазъм сгърчи лицето й. Не можеше да е вярно!
Ако я обичаше наистина, защо сега не е при нея?
— Ако беше видяла колко безцеремонно ме изпрати в Додж, сега нямаше да говориш така.
— Може би не е разбрал колко силни са чувствата ти към него?
— Може би, но все пак вината е моя. Аз не го оставях на мира, непрекъснато му създавах главоболия и той не можа да ме изтърпи.
— А защо, според теб, съм изминала толкова път, за да дойда да се срещна с теб?
— И аз си зададох този въпрос, но…
— Защото Монти ме помоли да говоря с теб. Искаше да разбере как се справяш сама, как се чувстваш.
— А защо той сам не дойде?
— Твоето писмо го е отчаяло, както и неговите груби думи са разочаровали теб. А сега се е заел със същата трудна задача, с която си се нагърбила ти.
— С какво точно се е заел?
— Монти е решил да се промени, да стане мъж, когото ти би одобрила за съпруг.
— Тук съм вече от два месеца и нямам никаква вест от него. Очевидно не се е загрижил прекалено за мен.
Фърн се усмихна добродушно:
— Позволи ми да ти покажа нещо.
Вече бяха наближили къщата в ранчото на братята Рандолф. Фърн поведе Айрис към една падина, прикрита зад скалите край един поток. На другия бряг девойката видя голям фургон. Двете жени отидоха до него, фургонът беше претъпкан с вещи: масивна чугунена печка, две легла заедно с матраците към тях, няколко дебели одеяла и други завивки, маса и десетина стола, шкаф, гардероб, кухненски бюфет, мелничка за кафе, чували с брашно, захар, кафе, дори и няколко опушени свински бута. Във фургона бе струпано почти всичко, което Айрис мислеше да купи с парите, които щеше да получи от разпродажбата на конете.
— Монти искаше да бъде спокоен, че няма да се лишаваш от нищо. А освен това наближава зимата. Заръча ми да ти предам, че въобще не трябвало да се притесняваш за парите.