Погледът й се замъгли. Монти наистина не бе престанал да мисли за нея. Иначе никога не би изпратил всичко това. Но дали я обичаше толкова силно, че да се съгласи да се ожени за нея?
— Монти не трябваше да изпраща всичко това. Той…
— Аз купих тези вещи и цялата храна, обаче той преди това ми бе връчил подробно съставен списък на покупките.
Фърн замълча, за да чуе отговора на Айрис, но девойката не каза нито дума. И не би могла. Дори не знаеше откъде да започне.
— Няма да е зле да му благодариш — подметна Фърн.
— Ще му напиша писмо и ще те помоля да му го занесеш.
— Не, трябва лично му благодариш.
— Не мога да отида в ранчото „Кръг седем“. Хен не може да ме Понася. Не мисля, че и Тейлър или Зак ще ме посрещнат по-радушно.
Айрис долавяше, че оправданията й са доста неубедителни, но бе тъй замаяна в този миг, че не можеше спокойно да разсъждава. От два месеца бе чакала миг като този, беше го споменавала в молитвите си, беше мечтала за това щастие, докато се трудеше без отдих от тъмно до тъмно. А сега, когато дългоочакваният миг бе настъпил, се бе вцепенила и не успяваше да каже дори една дума. Животът й бе заложен на карта. Ако и сега Монти я отхвърлеше, за нея това щеше да бъде краят. И то завинаги. Не беше уверена дали да се възползва от новата възможност да се сдобрят.
— Хен си замина — съобщи й Фърн. — И никой не знае накъде е тръгнал. Тейлър замина за Ню Йорк, защото си въобразява, че там ще научи тънкостите на кулинарното изкуство. А Зак трябва да продължи училището си, след като си почине един месец при нас в Денвър. Тук остава само Медисън.
— Не мога… Монти не би искал… Ох, не мога да го обясня — неуверено прошепна Айрис.
— И Монти замина.
Монти бе напуснал Уайоминг! Айрис вече съвсем се обърка — защо тогава бе изпратил този фургон? Значи, въпреки всичко, не я обичаше!
— Кога се е върнал в Тексас?
— Въобще не се връщал при Джордж и Роуз. След като те е изпратил за Додж, той купи ново стадо и започна да си търси ранчо.
— Какво?
— Според думите на Хен, който никога няма да се научи да се съобразява с чувствата на хората около него, когато ти си заминала само с приятелката си Бети за Уайоминг, Монти така се разбеснял, че веднага решил да купи стадо и да се заеме със собствено ранчо. Имотът му сега е на север от ранчото „Кръг седем“. Според Хен Монти твърдо е решил да докаже, че може да справи и без подкрепата на Джордж.
Айрис не обърна внимание на забележката на Фърн. Сега вече нищо друго нямаше значение. Внезапно всичките й надежди се съживиха.
— Значи трябва да се видя с Монти…
— Надявах се, че ще се съгласиш. Ела в ранчото „Кръг седем“ утре сутринта колкото се може по-рано. Аз ще се погрижа и той да бъде там.
Айрис усети как сърцето й заби бясно. Главата й се замая. Монти искаше да се ожени за нея! Сигурно бе така. Нямаше друго обяснение за фургона и ранчото. Искаше й се да тръгне веднага, макар да знаеше, че бе невъзможно. Не знаеше как ще дочака утрото.
— Ще бъда там към девет часа — прошепна тя.
— Много добре. А сега трябва да се връщам… Освен това има и едно важно предимство да бъдеш омъжена за някой от братята Рандолф — всеки от тях ще се грижи за теб.
Айрис не намираше нищо лошо в това. Дори бе чудесно, след като два месеца никой не се бе загрижил за нея.
— Не ми харесва това — измърмори Карлос. — Много по-добре ни беше без братята Рандолф. Не виждам защо трябва отново да се обвързваме с тях.
— А пък аз не мога да приема този техен жест, без да им се отблагодаря по някакъв начин! — тросна се Айрис.
— Върни ги обратно. Скоро ще вземеш доста пари от продажбата на конете и няма да имаш нужда от подаръците на семейство Рандолф.
Джо вече бе успял да се спазари с един от богатите собственици на земя в Уайоминг и в близките дни щеше да продаде конете за хиляда долара.
— Ако върнеш фургона на мистър Рандолф, няма да успееш да отидеш до Чайен, да накупиш всичко необходимо — искам да кажа, същото, което е докарано с този фургон, — и да се върнеш преди падането на първия сняг — благоразумно се намеси Бети. — Сега може да ти се струва доста романтично да спиш върху купа от кожи в единия ъгъл на хижата и да готвиш върху тази мизерна печка в другия ъгъл, но в най-скоро време сам ще се убедиш, че така няма да изкараме зимата. Местните хора казват, че тук, сред планините на Уайоминг, понякога зимите били много студени.
— Стига сме се разправяли — примирително каза Джо. — Не разбирам защо пък да не приемем жеста на любезните ни съседи.