— Добро утро. — Един мъж се показа на верандата пред къщата, преди тя да изкачи стъпалата пред прага. — Вие сигурно сте Айрис Ричмонд.
Айрис се вцепени от изненада, Фърн не й бе казала, че Джордж Рандолф е пристигнал в ранчото. Девойката не беше подготвена за среща с този мъж, който бе причинил толкова страдания на Монти. Не беше подготвена и за вълната от гняв, която се надигна в гърдите й. Сигурно е дошъл да провери дали Монти се справя с ранчото. Е, в такъв случай тя нямаше да мълчи и щеше да му каже всичко право в очите.
Обаче все пак се засегна, че той очевидно не си спомняше за нея. Може би това се дължеше на очебийната промяна в облеклото й — сега нито бе наконтена с елегантни градски дрехи, нито пък бе с нагласена фризура. Сигурно му изглеждаше доста невзрачна, по-зле дори и от слугините в Тексас. Жалко, че първата й среща с Монти след два месеца раздяла щеше да бъде помрачена от такива неприятности и взаимни огорчения.
— Доста съм изненадана да ви видя тук — започна тя. — Доведохте ли Роуз?
Мъжът се засмя:
— Вечно ме бъркат с Джордж, но все още не мога да свикна с това. Аз съм Медисън Рандолф. Съпругата ми трябва да се е отбила вчера при вас. Влезте. Ще пиете ли кафе? Тази сутрин е дяволски студено.
Девойката въздъхна от облекчение. Мисълта да се изпречи пред Джордж и съвършената му съпруга я плашеше до смърт.
— Фърн готова ли е? — попита тя, като се опита да прикрие нетърпението си. — Обещах на брат ми да се върна преди мръкване.
— Мисля, че ще успеем да се справим, но, за съжаление, Фърн няма да може да ви придружава.
— Защо? — Айрис усети как в душата й се надигна паника. Толкова дълго бе чакала, едва бе събрала смелост отново да се надява… Струваше й се, че повече не би могла да издържи, повече нямаше сили да чака със седмици…
— Ще я оставя тя сама да ви обясни.
Айрис завари Фърн излегната в истинско легло в истинска спалня.
— Отново съм бременна — призна й Фърн и погледна към съпруга си. — Имах намерение да го крия от Медисън колкото е възможно по-дълго, обаче тази сутрин след закуска ми прилоша.
— Затова й забраних да става от леглото.
— Надявах се да разполагам с още няколко свободни дни, но тъй като това себелюбиво чудовище настоява да му родя безчет синове, трябва да безделнича в това легло и на всичкото отгоре да се преструвам, че тази роля ужасно ми допада…
— Ако я оставя сама да решава, съпругата ми ще язди дотогава, докато не пристигне делегация от възмутени дами, представителки на Лигата на благоприличните жени, за да настояват да я смъкна насила от седлото.
— За съжаление, ми се падна да живея със старомоден и брутален съпруг, който обича да тиранизира нещастните жени, особено законната си съпруга.
От изпълнените с обожание погледи, които Фърн отправяше към старомодния си съпруг, Айрис разбра, че тя всъщност не бе чак толкова недоволна от тиранията му, и си помисли, че тя самата не би имала нищо против да бъде жертва на подобно потисничество. Доста по-приятна бе тази участ, от принудата да обикаляш из прерията в студеното утро, за да търсиш заблудени говеда, които съвсем не държат да се завърнат в стадото си.
— Стига сте се занимавали само с мен — усмихна се Фърн. — Не виждаш ли, че Айрис няма търпение да се срещне с Монти?
Айрис не очакваше, че нетърпението й си личи толкова явно.
— Аз съм наред. Соления ми обеща, че ще се погрижи за мен — успокоително рече Фърн на съпруга си и пак се обърна към девойката: — Мъжът ми е в състояние да се притеснява за дреболии от рода на тази, че днес следобед няма да може да остане до леглото ми, защото трябва да те придружи до съседното ранчо; но въобще не се притеснява, че ще ме зареже за месеци, когато отпътува към Източното крайбрежие, за да се занимава с адвокатските си дела.
Медисън се усмихна, но не изглеждаше смутен от упреците на жена си. Като че ли всичките братя Рандолф бяха надарени с непоклатимо самочувствие.
— Обещай ми, че няма да ставаш от леглото.
— Мога само да ти обещая, че няма да напускам стаята. Обаче да не ставам от леглото — о, знаеш отлично, че това може да ме подлуди.
Айрис неволно изпита ревност, като видя как Медисън глези жена си. Щеше ли някога да доживее Монти да се отнася с нея по същия начин?
— Е, а сега можем да потеглим за съседното ранчо, за да обясните най-после на Монти колко много го обичате — усмихна се Медисън, след като се качиха на конете.