Монти бе обещал на Джордж, че до една година след заминаването си от Тексас ще стане собственик на преуспяващо ранчо, и смяташе да удържи на думата си. Обаче това решение изискваше да работи денонощно — както в делник, така и в празник. Младият мъж от детството си бе привикнал на тежък труд и нито за миг не се отчая.
Отчайваше го само задължението, което бе поел сам пред себе си — трябваше да напрегне цялата си воля, за да се откаже от срещите с Айрис, преди всичко в ранчото му да е напълно готово за посрещането на бъдещата му съпруга, бъдещата стопанка на новия му дом. Още на третия ден, откакто бе дошъл в новото си ранчо, Монти вече не можеше да си намери място при мисълта, че любимата му е толкова наблизо, а той не бива да я вижда дори за миг още няколко седмици, а може би и месец. Не можеше да поиска ръката й, щом още не беше построил къщата, в която щеше да я заведе като своя съпруга.
На всичко отгоре Монти не можеше да реши каква къща трябва да изгради. Всичко зависеше от решението на Айрис — дали ще се съгласи да живее с него. След като бе прекарал месеци в сърцераздирателни опити да я убеди, че не иска да има нищо общо с жена като нея, сега трябваше да направи едва ли не чудеса, за да я склони да се омъжи за него. Колко ли подаръци трябваше да изпрати в нейното ранчо, за да привлече отново вниманието й?
Младият мъж отдавна се бе научил да не се огъва пред никакви трудности, но сега бе доста разколебан — нали всяка негова стъпка Айрис ще преценява под въздействието на скептичните подмятания на Бети и Карлос. А може би ще се намеси и Джо Риърдън? Този тип като че ли се бе превърнал в сянка на Карлос.
Но повече не можеше да чака. След като фургонът с подаръците се озовеше пред хижата на Айрис, тя щеше да разбере, че той вече е пристигнал в Уайоминг. И ако в най-скоро време не я потърсеше, тя отново щеше да си помисли, че той не изпитва никакви чувства към нея.
А ако се окажеше, че избързва с първото си посещение в нейното ранчо?
Не беше на себе си от яд, че бе разкрил всичко на Фърн, преди да я изпрати за покупките в Чайен. Но нали се бе сдържал толкова дълго… Фърн сама бе пристигнала при него, без той да я очаква, и го отрупа с въпроси. Младият мъж не успя да прикрие мъката си и тревогата си за Айрис. Не скри от снаха си и разочарованието, което изпита, когато отиде в Додж на следващия ден, след като Айрис вече бе отпътувала от града.
И все пак за него бе по-добре да излее душата си пред Фърн. Мразеше да споделя с братята си своите най-интимни преживявания. Не искаше те да узнаят, че цялото му същество бе обсебено от една жена. Все още пазеше прощалното писмо на любимата девойка и се самоизмъчваше, като го четеше поне веднъж на ден.
Въпреки непрестанните си опити да я забрави, Айрис неизменно присъстваше в мислите му.
Трябваше да я види или щеше да полудее.
Повече нямаше сили да издържа на раздялата. Грабна седлото и тръгна към Найтмеър. Ще се метне на гърба му и ще полети към ранчото на Айрис. Каквото и да става, по дяволите, той трябваше да я види, макар и за миг, и нито Бети, нито Карлос можеха да му попречат да разбере дали още го обича!
В мига, когато Монти се бе приготвил да се качи на гърба на Найтмеър, Айрис се показа иззад дърветата на стотина метра от бараката му.
— Много се лъжеш, ако си мислиш, че ще стоя тук да зъзна на студа, докато двамата с брат ми си изяснявате отношенията — процеди Медисън и спря коня си. — От тук трябва вече сама да продължиш.
Айрис нищо не отговори, само пришпори коня си към оградата около бараката на Монти. Той все още не можеше да повярва на очите си. Трябваше да изминат няколко секунди, за да се съвземе и да се затича към нея.
Тя едва успя да спре коня си, устремил се право към оградата, В мига, в който скочи на земята, девойката се озова в прегръдките на своя любим, който току-що се бе прехвърлил през оградата.
— Готов съм да се обзаложа, че твоята майка не би одобрила поведението ти — задъхано прошепна Монти.
— Тя ме е учила да правя само това, което искам, без да се съобразявам с нищо друго. А сега правя точно това, което искам.
— Да, въпреки че аз съм само едно упорито говедо, което никога няма да се научи да се говори вежливо и образовано?
— Въпреки това. Щом Медисън е успял да се промени дотолкова, че да бъде харесван от такава изискана лейди като Фърн, защо да не успееш и ти?
— Аз по нищо не приличам на Медисън — предупреди я Монти. — Медисън винаги е бил най-умният от нас и от малък си беше доста амбициозен. А аз съм се занимавал единствено с добитъка, затова умея само да се грижа за своите крави, да яздя великолепния си кон и да обичам една красива жена.