— Забрави умението си да се грижиш за прехраната на хората около теб.
— Да, забравих го. — Младият мъж весело се засмя и я притисна към гърдите си: — А сега нека да поговорим сериозно. Трябва да ми кажеш дали си съгласна да живееш с мен. Обичам те, но съм груб, недодялан, прекалено буен. Мисля, че дори съм прекалено избухлив. — Е, имах възможност сама да се уверя в това.
— Успяхте ли да си кажете кой какво иска от другия? — попита ги Медисън, който неусетно за младите влюбени бе заобиколил оградата, повел със себе си коня на Айрис. — Нямам намерение да стоя повече тук и да измръзна до кости от този пронизващ вятър.
— Брат ми вече е дотолкова свикнал да живее в големите си разкошни къщи, че не желае дори да си подаде носа навън — усмихна се Монти и хвана юздата на коня на Айрис.
— И в Тексас не обичах да излизам навън, дори когато в къщата бе задушно като в пещ. Трябва да се връщам при Фърн. Не искам да я оставям за дълго сама, за да не направи някоя глупост. Сега тя не трябва да излиза от стаята, но нали я знаете каква лудетина е… Имате на разположение един час, за да уредите всички спорни въпроси. Ако Айрис не се върне в къщата до тогава, ще изпратя Соления да я прибере. Повече не искам да оставям Фърн сама.
— Не мога да повярвам, че брат ти е толкова безчувствен, колкото си ми го описвал — промълви Айрис, докато гледаше как Медисън се скри зад дърветата. — Цялата сутрин ми говори само за Фърн.
— Може би само се преструва, че е по-суров и необщителен, отколкото е всъщност — съгласи се Монти и поведе коня на Айрис към стълба за връзване на конете пред входа на бараката. — Но аз никога няма да мога да се отнасям с теб така, както Джордж с Роуз или Медисън с Фърн. Особено по-голямата ми снаха, Роуз, винаги ми е вдъхвала нещо като страхопочитание. И в присъствието на Фърн не се чувствам много спокойно, защото не съм уверен дали в следващия миг няма да ме засрами: тя е отличен ездач, стрелец и въобще може да съперничи едва ли не във всичко на мъжете.
— Е, значи ще ме обичаш, защото с нищо не застрашавам мъжкото ти превъзходство — отвърна Айрис и обви ръце около врата му.
Монти я притисна към гърдите си и я целуна предпазливо:
— Обичам те такава, каквото си. Вече разбрах, че не мога без теб. Може би съм си изгубил ума, но не искам да се оженя за жена, която не може да ме накара да забравя за всичко останало.
— Наистина ли ме обичаш чак толкова силно?
— Обичам те повече, отколкото съм си мислел, че мога да обичам.
— И въобще не те притеснява ужасяващото минало на моите родители?
— То никога не ме е притеснявало.
— Докажи ми го!
Монти я погледна озадачено, като че ли не бе схванал за какво намекваше любимата му.
— Забрави ли? Имаме цял час само за нас двамата… — подсказа му Айрис с пленителна усмивка.
Монти не изчака повторна подкана. Грабна я на ръце и я внесе в бараката. Любиха се със стръв, задъхано и припряно. Имаха години пред себе си да се любят бавно и до насита. Но сега, в този дългоочакван миг, нито един от двамата не можеше да удържи на обезумяващите тръпки на любовта.
— Сигурен ли си, че искаш да се ожениш за мен? — попита го тя, сгушена в обятията му. — Аз така и не успях да стана жена, достойна за съпруга на един собственик на ранчо.
— Разбира се, че го искам, от все сърце. Защо въобще го поставяш под съмнение?
— Защото вече не съм уверена в чувствата ти към мен, особено след онзи отвратителен ден, когато най-безцеремонно ме изпрати в Додж. Никога няма да го забравя…
— Струва ми се, че съм заслужил да не ми вярваш докрай, но от тогава измина много време, преживях тежки мигове, премислих толкова много неща. За съжаление, не мога да се справя с всичко наведнъж.
— Успя ли да разбереш какво искаш и от себе си, и от мен?
— Да, сега вече мога да кажа това със сигурност. Винаги съм реагирал болезнено спрямо заповедите и преценките на Джордж. За мен той бе беше повече от баща. Всъщност родния си баща познавам доста слабо. Не можех да дойда на себе си, ако Джордж не одобряваше постъпките ми, за разлика от Медисън например.
— А какво ще кажеш за Хен?
— О, Хен е съвсем различен от всички нас. — Айрис усети как стомахът й се сви на топка. — Именно Хен ми каза, че ще бъда пълен глупак, ако ти позволя да ме изоставиш.
— Но нали Хен ме мрази? — прошепна тя и се изви, за да може да го погледне в лицето.
— Не, никога не те е мразил. Само се ядосваше, че съм ти позволил да ме въвличаш в какви ли не авантюри, но всъщност никога не те е мразил. Каза ми, че ако се окажа достатъчно глупав да те изпусна, ще трябва да си потърся друг брат близнак.
— Не мога да разбера мъжете от твоето семейство — рече тя и се облегна на гърдите му. — И не мисля, че някой друг може да ви разбере.