— Никой не може да разбере постъпките и чувствата на Хен. Като че ли в него живеят двама души със съвсем различно поведение и никога не знаеш с кого от тези двамата си имаш работа.
— Защо реши да правиш свое ранчо? Не искам заради мен твоето семейство да се настройва срещу теб.
— Ти ме накара да проумея, че се нуждая от нещо свое, в което никой да не ми пречи да правя каквото си пожелая, освен самата ти, разбира се.
— Можеше да се заемеш с моето ранчо.
— Ти вече си имаш управител — Карлос.
— Да, така е, но той можеше да работи под твоето ръководство.
— По-важно е друго — ще се чувстваш ли щастлива като съпруга на ранчеро?
— Не мога да кажа, че съм възхитена от новия си начин на живот, но мисля, че ще успея да издържа, дори и никога да не видя отново цивилизован град. Вече ми се струва, че наистина мястото ми е тук. Обикнах този простор, покоят, който цари сред тези долини. Все пак не се опитвам да бъда друга — такава, каквато не съм и никога не мога да стана. Преди да се отправя на онова дълго и изтощително пътуване, нито за миг не бях допускала, че мога да наруша принципите на майка си. Ако можеше да ме види сега, сигурно би останала безкрайно разочарована от единствената си дъщеря. — Тя за миг едва не се разплака, но се окопити и се усмихна на Монти с онова очарование, което винаги бе изпълвало с трепет сърцето му. — Забравих да ти кажа последната новина. Уча се да готвя от Бети.
— Учиш се да готвиш? Ти?
Айрис весело го сръга в ребрата:
— Е, все още не мога да се похваля с някакви големи постижения, като Тейлър например, но все пак няма да те оставя да гладуваш. Трябва да те нагостя веднъж и сам да прецениш.
— Но без всякакви сосове, нали?
— Бети въобще не може да приготвя сосове.
— Отлично.
За миг и двамата замълчаха.
— Кога разбра, че непременно трябва да се ожениш за мен?
Монти отново я притисна до гърдите си:
— Когато отидох в Додж и разбрах, че си заминала. Струва ми се, че винаги съм го желал, обаче съм бил твърде разтревожен за прекалено много други неща, за да го осъзная. Но когато ме изостави, вече не можех да мисля за нищо друго, освен за теб: кога и къде ще се срещнем отново, какво ще ми кажеш ти… Разбрах, че докато не те открия, всичко останало ще бъде без значение.
Айрис усети как безмилостният възел, който бе стегнал сърцето й, се развърза. Най-после повярва, че Монти наистина я обичаше. Най-после бе намерила своя дом. Най-после се почувства в безопасност.
— Кажи ми какви планове имаш за ранчото? — прошепна тя и се сгуши в ръцете му. — Тук ли е живеем или в ранчото „Кръг седем“?
— Ще зависи от твоето решение.
— Как така?
— Можем да живеем тук, в моето ранчо, но може и в „Кръг седем“, а може и в твоето.
— Успя ли да построиш къща?
— Не. Исках преди това да се уверя, че си съгласна да станеш моя жена.
— Тогава ще се наложи да живеем в ранчото „Кръг седем“, докато привършиш строежа на нашата къща. Не мисля, че може да се нарече къща хижата, в която сега живеем с Бети.
— Искам да се преместиш при мен още днес. Веднага!
— Не мога да оставя Карлос да се оправя сам с моето ранчо, нито пък да изоставя Бети.
— О, можеш. Но може би не искаш да се разделиш с Джо Риърдън?
— Глупости, та аз въобще не го харесвам.
— Много добре. Най-после си взела да разбираш някои доста важни правила в живота.
— Никога не съм харесвала типове като Джо Риърдън — разпалено отвърна тя.
— Не искам да спорим още от днес — примирено въздъхна Монти, стана и започна да се облича. — Ако не побързаме, Медисън ще изпрати Соления да ни прибере.
Но изкушението да се впуснат в спор се оказа прекалено силно и когато наближаваха оградата на ранчо „Кръг седем“, ожесточената размяна на упреци между двамата влюбени вече бе в разгара си.
— Ето че отново сте започнали с кавгите — посрещна ги Фърн, седнала на люлеещ се стол на верандата. До нея се виждаше стройната фигура на Медисън. — Все още ли сте уверени, че искате да се ожените?
— Отдавна не се бяхме карали, а все още не сме се научили да се забавляваме по друг начин — отговори Айрис.
— Най-добре е да изчакате — посъветва ги Медисън. — След като се ожените, ще има достатъчно поводи за разправии.
Фърн намръщено изгледа съпруга си:
— Не го слушайте. Той е прекалено ядосан, че му отказах веднага да се прибираме в Денвър.
— Скоро ще падне първият сняг — напомни й Медисън. — Аз съм тук само заради теб.
— Радвам се, че си с нас — намеси се Монти. — Помолих Айрис да се премести тук, докато се оженим.