— Това, което искам, няма нищо общо с кравите! — Пръстите му оправиха една гънка на роклята й и сега бяха в непосредствена близост до гърдите й. — Никой мъж не може да бъде близо до теб и да мисли за крави. — Повдигна брадичката й и продължи: — Никога не съм виждал крава със зелени очи като твоите и с толкова бяла и мека кожа.
— Няма да бъде толкова бяла и мека, тъй като ти счупи слънчобрана ми. — Опита се гласът й да прозвучи рязко, но той прозвуча задъхано. В този миг не можеше да мисли за слънчобрани. Цялото й внимание бе съсредоточено върху малкото разстояние между тях. Никой мъж досега не се бе намирал толкова близко до нея, не и по този начин. Тя винаги бе решавала колко да го допусне до себе си и кога. Ала сега не се и съмняваше, че няма да може да заповядва на Монти.
Докосването му я подлудяваше. Никога не бе изпитвала такова усещане. И други мъже я бяха прегръщали и я бяха целували. Но никога не се бе чувствала така, както когато пръстите на Монти милваха кожата й. Усещаше как я изгаря огън и след всяко докосване копнееше за следващото. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да запази самообладание. Вече не беше на четиринайсет години и нямаше намерение да припада от едно негово докосване.
— Никой не знае какво може да се случи с една жена, заобиколена от мъже. — Устните му се разтеглиха в презрителна усмивка: — А аз няма винаги да бъда наоколо, за да те защитавам.
— Ти се опитваш да ме уплашиш. Ти мислиш, че аз съм само едно дете, което иска да изглежда голямо, но се лъжеш. Аз съм жена! — Надяваше се, че гласът й звучи спокойно и невъзмутимо. — Няма защо да се безпокоиш за мен.
— Точно защото си жена се безпокоя за теб — каза каубоят и ръката му обгърна раменете й.
Девойката не знаеше защо той я бе прегърнал, но не можеше да събере сили да се отмести. Чувстваше, че той сякаш ще я погълне. Опита се да се отдръпне, но бе твърде късно. Другата му ръка се плъзна надолу и я обхвана през кръста. Устните му бяха толкова близо, че почти докосваха нейните.
Монти знаеше, че трябва да спре — той й бе казал какво може да очаква от мъжете — но нямаше сили да я пусне. От мига, в който я бе видял на празненството, бе разбрал, че вече се е превърнала в прекрасна жена. Бе видял алчните погледи на мъжете и знаеше, че няма да може да устои на желанието да я покрие с целувки и да се люби с нея през някоя топла лятна нощ.
Никога не си бе позволявал да се приближава толкова близо до нея, както сега, когато искаше да я изплаши и да я накара да се върне вкъщи. Ала се бе надценил. Сега той беше този, който не искаше да я освободи от прегръдките си.
Никой мъж не я бе целувал по този начин. Нямаше нищо почтително в начина, по който устните на младия мъж завладяха нейните. Нямаше нищо нежно в начина, по който я прегръщаше. Тя се чувстваше напълно опустошена.
От години бе мечтала той да я държи в обятията си, да я целува страстно, да бъде обгърната от мъжествените му ръце. Действителността я остави без дъх.
Още малко — и щеше да се предаде.
Девойката усети, че я обзема паника. Никога не бе мислила да стига дотук, а сега не знаеше как да спре и себе си, и него.
— Трябва да се върнеш в лагера си! — едва успя да промълви тя. — Спомни си, че всъщност ти не ме харесваш.
— Не те харесвам, когато преследваш мъжете. Особено по време на такова трудно пътуване. Това е твърде опасно!
Младото момиче не можеше да повярва на ушите си. В нея се надигна гняв и той прогони слабостта и желанието. Тя рязко отдръпна устните си от неговите и го блъсна от себе си.
— Никога не съм преследвала мъжете! — каза тя с треперещ глас. — Но ако някога толкова се отчая, че започна да преследвам някого от изгладнелите за жена каубои, то това не те засяга!
Монти избухна в смях и това я вбеси още повече. Тя вдигна ръка и му удари такава плесница, че се надяваше ушите му да звънят с часове. От страстен любовник за миг Монти се превърна в разярен бик. Яростта му я уплаши толкова много, че Айрис се скри зад стола.
Но това не й помогна особено. Монти без усилие прескочи стола. Тя се опита да избяга покрай фургона, но каубоят беше до нея, преди да направи и две стъпки. Девойката започна да го удря с юмруци в гърдите. Ала той хвана ръцете й, изви ги назад и притисна тялото й към своето.
Унижението и гневът предизвикаха сълзи в очите й. Не можеше да повярва, че това се случва наистина. Никой не се бе отнасял така грубо с нея. Изпита ужас и си помисли, че тя бе виновна за неговото избухване. Той не беше кукла на конци и нямаше да изпълнява прищевките й.
Монти се вцепени, когато видя в очите й сълзи, които бавно се затъркаляха по бузите й. Изпита ужас, когато разбра, че я е наранил. Отскочи назад и се изруга. Не искаше да й причинява болка. Просто се бе ядосал от плесницата.