— Добре де — уморено въздъхна Джо. — Тогава нека се опитаме да я убедим да ни остави малко пари, преди да се премести при бъдещия си съпруг. Ще имаме това ранчо — хубаво; ама с какви пари ще накупим останалите неща, като нямаме два долара дори кафе да си купим?
— Ще говоря с нея. Обаче ти трябва да се откажеш от онова злато, както и от желанието да се ожениш за Айрис.
— Никога няма да забравя за златото! — процеди Джо и стисна юмруци, но Карлос не го чу, защото вече бе излязъл от колибата. — И ти няма да получиш нито грам от него. Нямам намерение да се мотая около няколко стотици крави в най-студените планини на страната, щом мога да се сдобия с толкова много злато, че да живея като крал, и то където пожелая.
— Все още не мога да разбера защо толкова упорито настояваш да върнеш всичките му подаръци — рече Бети. — Той ги е донесъл за нас, а освен това печката, леглата и всичко останало може да ги използваме не само ние двете, но също и Карлос. Да не забравяме и за Джо.
— Не смятам, че имаме право да ги оставяме на Карлос и Джо, още повече, че те с Монти не се обичат много. Ще дам на Карлос половината от парите, които ще получа за конете, веднага щом постъпят в банката в Ларами. Тези пари ще му бъдат предостатъчни да купи всичко необходимо, за да започнат работа тук. И освен това не е зле да знаеш, че Монти също няма никакви мебели и домакински съдове за къщата, която се е заловил да построи за нас двамата. Мисля, че съм длъжна да му ги върна.
— Предполагам, че имаш право, но ми се струва невъзпитано да връщаш подаръците на този, който ти ги е поднесъл. Може да си помисли, че не ги харесваш.
— Но аз ги харесвам — засмя се Айрис. — Всъщност те ще бъдат моята зестра. И тъй като оставям на Карлос половината от всичко, което притежавам, излиза, че представлявам доста скромна партия.
Бети върза конете пред фургона, а Айрис се качи на коня си. Поне имаше кон и седло. Двете жени потеглиха съвсем бавно към съседното ранчо, тъй като пътят бе едва утъпкан. Не беше много лесно да се прекара тежко натовареният фургон през долините и хълмовете. На няколко пъти трябваше да пресекат буйни планински потоци. Айрис предложи да се сменят, но Бети й отказа.
— В моето семейство никога не е имало ездитни коне, обаче съм карала фургон още от петнайсетгодишна. Впрягали сме мулета, волове, коне.
Така продължаваха по неравната пътека. Бети оглеждаше пътя пред тях, а Айрис си мислеше за красотата на цветята и дърветата в тази дива местност и за красивата гледка, която щеше да ги очаква от върха на следващото възвишение.
— Щом ще имам щастието да живея тук до края на живота си, трябва да науча всичко за този край.
— Някой ми бе казал, че тук доскоро са живеели индианци от двете племена: ларами и чайени.
— Може би най-тежко ще ни бъде през зимата, но все пак не бих се осмелила да искам от Монти да се преместим някъде другаде, щом това няма да му се хареса. Медисън ще отведе Фърн в града, но въпреки това тя продължава да копнее за простора и волния живот на това диво място. А пък Монти едва ли би живял в голям град.
— А какво ще правите, когато се родят децата? Как ще живеят те в тази пустош?
— Ще му мисля, когато му дойде времето. Засега все още не съм омъжена.
— Чудя се какво ли сме забравили в хижата.
— Защо си мислиш, че сме забравили нещо? — учудено попита Айрис.
— Защото Джо препуска след нас. Сигурно ще ни каже, че сме забравили нещо.
— Дано не се е случило нещо с Карлос — неспокойно промълви Айрис и се обърна, за да посрещне Джо. — Да не би да се е случило нещо?
— Не — начумерено отвърна Джо, наведе се към коня й и хвана поводите. Айрис така се изненада, че не му оказа никаква съпротива. Джо поведе коня й назад, към фургона. Младата жена се опита отново да грабне поводите и се олюля на седлото.
— Какво правиш, по дяволите? — извика тя.
— Искам Бети да занесе едно съобщение на Монти Рандолф.
— Аз мога сама да му го занеса. А сега ми дай поводите! — гневно извика Айрис.
Джо продължи към фургона, съпроводен от намръщения поглед на Бети.
— Ще предадеш на Монти Рандолф, че съм взел за заложница неговата любима — обърна се той към Бети. — Ще му кажеш също, че ако все още настоява да се ожени за нея, ще трябва само да ми даде сто хиляди долара — от онези златни монети, които някога баща му е откраднал от армията на Юга. Не трябва да се безпокои, че Айрис ще пострада. Ще бдя над нея денем и нощем. Разбира се, ако реши да се откаже от нея, тогава ще си позволя да се позабавлявам с красивата Айрис Ричмонд.