— Ще се справя — отвърна Медисън, взе седлото и тръгна към конете зад оградата. Избра си един жребец с бяла ивица на челото. — Ще вържа седлото на гърба му, макар че не мога да го оседлая така бързо като теб.
— Внимавай с този жребец. Понякога хапе — засмя се Монти, при което брат му се спря и го изгледа намръщено:
— Внимавай, Монти! Не ми е приятно някой да ми се подиграва, дори и родният ми брат. Знаеш, че и аз мога да хапя.
— Така ли? А пък аз наивно си мислех, че можеш само да бъбриш като всички останали адвокати.
— И това умея. Никога не съм се ограничавал само с една професия.
— Никак не си се променил.
— Нито пък ти. Затова не бива да те оставям сам в това преследване.
— Ами тогава гледай да не си забравиш пушката.
— Защо? Нали ти сам ми рече преди малко, че най-доброто ми оръжие е езикът ми, докато ти винаги си предпочитал юмруците.
— Най-добре е да побързаме, преди да се е върнал Хен. Знаеш какво оръжие предпочита той.
— Мислиш ли, че Хен ще застреля Джо Риърдън? — замислено попита Медисън.
— Да, и то без да се поколебае дори за миг — отговори му Монти, метна се на седлото и пое по пътеката към ранчото на Айрис. След него потегли и Медисън.
— Дали ще се върнат? — разтревожено попита Бети.
— Да. Остава ни само да се надяваме, че няма да пострада някой невинен — отговори Фърн.
— Нима могат да застрелят някого по погрешка? — ужаси се Бети.
— О, да, при това без да им мигне окото — увери я Фърн и изтръпна от някакво лошо предчувствие.
Карлос повдигна пребледнялото си лице към Монти Рандолф:
— Не знам къде е Джо. Не мога да повярвам на ушите си. Никога не съм допускал, че е способен на такава подлост. Колко пъти му разправях…! — Гласът му затихна и той отчаяно махна с ръка.
— Какво си му казвал? — намръщено попита Монти. Карлос уплашено млъкна и наведе глава.
— Кажи ми или ще те нашибам с този камшик!
Медисън постави ръка на рамото на брат си, но младият каубой я отблъсна с гневен жест.
— Извинявай, Карлос, но нали знаеш, че като адвокат съм свикнал да успокоявам по-разгорещените си клиенти.
— Какво ти каза Джо? — отново изсъска Монти и присви очи. — Не забравяй какво дължиш на Айрис. Затова сега си длъжен да ми помогнеш да я открия!
— Постоянно говореше за златото — смутено промълви Карлос. — Джо искаше да се добере до златото.
— Какво злато?
— Онова, което някога баща ви е откраднал от армията на южняците.
Монти изруга тъй яростно, че дори брат му се слиса.
— Няма никакво злато — мрачно започна Медисън. — И никога не е имало, разбра ли? Защо хората най-после не се откажат да вярват в този проклет слух?
— Но ние го видяхме — процеди Карлос. — Ти плати на Франк и хората му със златни монети.
— Това бяха парите на Айрис, глупако! — ядосано кресна Монти в лицето му. — Тя се страхуваше, че ако остави някакъв имот в Тексас, банката ще й го вземе, затова набързо разпродаде всичко и взе със себе си само златните монети. През целия път до Уайоминг носеше на кръста си кесия, в която бяха подредени като фишек три хиляди долара.
От учудване Карлос изсвири с уста:
— Обаче Джо Риърдън си мислеше, че…
— Няма значение какво си е мислел онзи негодник. Явно е, че се е заблудил. А ти какво му каза?
— Казах му, че не искам да ме забърква в това престъпление. Бях доволен, че Айрис ми бе осигурила постоянна работа. Никога не съм очаквал, че ще ме направи надзирател на целия си имот. А когато ми съобщи, че в добавка ще ми отстъпи половината от стадото си, вече не можех да търпя подмятанията на Джо. Казах му да не я докосва. Обещах му, че ще разделя с него всичко, което притежавам.
— Доста щедър си бил. И то към кого — към един мошеник!
— Знам, че няма да ми повярвате, но Джо винаги ми е бил верен приятел. — Карлос се замисли, като че ли се колебаеше, преди да вземе решение. — Веднъж дори ми спаси живота, когато се сблъскахме с истински бандити.
— Ех, да беше отвлякъл теб! Тогава нищо нямаше да се случи с Айрис. А сега трябва да я намерим колкото се може по-бързо.
— Трябва да се е скрил някъде в нейното ранчо — подхвърли Карлос. — Джо не познава други места наоколо.
— До сутринта ще научим повече за скривалището му — предположи Медисън.
— Мислиш ли, че ще оставя Айрис цяла нощ в ръцете на онзи тип?
— Ясно е, че няма да се примириш — отговори Медисън, — но тъй като и ти не познаваш много добре местността, няма да го откриеш лесно. Най-добре е да се съберем всички мъже утре на разсъмване и да започнем да претърсваме цялата околност, до последната долина.
Монти никак не хареса плана на брат си, обаче не можеше да предложи нещо по-добро. Влудяваше го мисълта, че Айрис ще трябва да прекара нощта с онзи злодей Джо, но си припомни, че се бе заклел да се старае да действа по-разумно и по-трезво.