— Добре, така да бъде — унило въздъхна той, — но на разсъмване искам всички да сме на конете, напълно готови да започнем търсенето.
— Ако Джо пристигне тук, в ранчото на Айрис, за да говори с теб за златото, внимавай какво ще му кажеш — рече Монти и погледна Карлос с нескрито подозрение.
— Какво точно имаш предвид? — сви недоумяващо рамене Карлос.
— Не му споменавай, че си се виждал с нас. Сега той ще бъде нащрек. Кажи му само, че не знаеш какви са ни намеренията. Дори не е лошо да му подметнеш, че според теб сме се заели да събираме парите за откупа. Трябва да се опиташ да го убедиш по някакъв начин… Сетих се какво можеш да му предадеш — че никой разумен човек не би държал десетки хиляди долари в къщата си, при това в някакво си самотно ранчо сред такава дива местност. Трябвало е да заминем до Чайен, за да изтеглим парите от банката и прочее… Опитай се също да го убедиш, че ако освободи Айрис, мога да се закълна, че няма да го преследвам!
— А ако откаже да я освободи?
— Никой не е оставал жив, след като е посегнал на съпругата на някой мъж от семейство Рандолф.
— Обаче Айрис все още носи името на фамилията Ричмонд — смутено отбеляза Карлос.
— Ще си смени името. Ще стане една от дамите на фамилията Рандолф. И това можеш да му съобщиш на приятеля си. Няма да е зле да го предупредиш какво може да му се случи. Достатъчно е само да му подшушнеш едно име на ухото.
— Кое име?
— Хен.
— Вкусът му е отвратителен — възмутено извика Айрис и отблъсна паницата с мазната гозба, която Джо Риърдън й бе предложил.
— Тогава си сготви сама нещо по-вкусно.
— Не мога да готвя — призна му тя. И в същия миг се досети, че това вече не бе истина. Вече бе научила три рецепти от Бети.
— Какви продукти си донесъл?
— Имам само бекон, малко брашно, сушено говеждо и боб. Не знам дали ще стигне. Ела да видиш.
Докато оглеждаше хранителните запаси на Джо, Айрис отчаяно се мъчеше да си припомни рецептите на Бети. Никога не бе готвила говеждо, а само бе наблюдавала как го приготвяше Бети. В това време Джо отиде да донесе останалите неща, закачени за седлото на коня му.
Девойката успя да намери някаква тенджера и я постави над огнището. Оказа се, че не бе лесно дори да се запали силен огън. Когато водата завря, Айрис пусна вътре парчетата месо и добави два ситно нарязани картофа, малко сол и няколко изсъхнали домата. Припомни си съветите на Тейлър и прибави някои подправки. След двайсет минути в колибата започна да се разнася апетитна миризма.
— Не беше зле — промърмори Джо, който бе успял да обере чинията си, преди Айрис да е започнала да се храни. — Отсега нататък само ти ще готвиш.
Айрис едва се сдържа да не избухне в смях. Никога в живота й не я бяха удостоявали с тази почетна задача. Дори и най-смелите любители на рисковани приключения не бяха се осмелявали да ядат нещо, приготвено от нея. А ето че сега бе пленница на един мъж, който хареса сготвеното от нея, въпреки че не се интересуваше от нейната съдба.
— Можеш ли да застреляш някоя дива пуйка?
— По дяволите, за какво ти е тази дива пуйка?
— За да я сготвя.
— Тук, в Уайоминг, няма диви пуйки.
— Преди няколко години не е имало и крави.
— Да не си полудяла? — ядосано извика Джо. — Никога не съм чувал някой да отглежда тук пуйки.
— Знам, че Монти много ги обича. Нищо чудно да отглеждат пуйки в ранчото му.
— Ех, ако можеше да го убедиш да ми каже къде крие златото си, после щеше да си готвиш пуйки колкото щеш.
— Вече ти казах, че няма никакво злато.
— Ще видим. А сега искам малко да поспя.
Джо започна да подрежда завивките в ъгъла на колибата, за да си приготви постеля за през нощта.
— Откри ли някакви следи от Монти?
— Не. Дори и да има злато, той няма да дойде посред нощ. Освен това първо трябва да говори с Карлос, за да се убеди, че го очакваме.
— Карлос няма да ти помогне. Той ще те издаде на Монти. За голямо нейно огорчение Джо посрещна думите й с безгрижен смях:
— Та нали заедно с брат ти замислихме този план. Нима си въобразяваш, че той ще вземе твоята страна и ще започне да играе ролята на опечален брат?
— Не ти вярвам! Убедена съм, че Карлос ще помогне на Монти да ни открият.
— Дори и да иска, Карлос няма да издаде скривалището ни, защото не знае къде се намира колибата.
Този път Айрис не се усъмни в думите му, защото Джо винаги си беше прикрит и не споделяше много дори с Карлос, който винаги е бил единственият му приятел. Но не можеше да повярва, че Карлос бе помагал на Джо да я отвлече, дори и когато са заложени на карта сто хиляди долара.