В този миг девойката се запита какво всъщност знаеше за похитителя си. Монти я бе предупреждавал да внимава с него, да го опознае по-добре, преди да започне да му се доверява, ала тя не се беше вслушала в съветите му. Толкова се бе зарадвала, когато Карлос успя да я намери в Уайоминг, че бе приела и първия му приятел. И сега я измъчваше тревожният въпрос: кого би предпочел Карлос — нея или Джо? Залогът в тази игра на живот и смърт бе много висок, а освен това Карлос и Джо са били приятели от доста години и може би неведнъж единият от тях е трябвало да спасява живота на другия.
Може би бе така, но въпреки че тя не можеше да предложи на Карлос и половината от тези проклети сто хиляди долара, все пак не искаше да повярва, че Карлос ще я предаде. Според нея природеният й брат вече твърдо бе решил да се установи в Уайоминг, да започне нов живот в ранчото, което щеше да бъде наполовина негова собственост. Айрис си припомни разговорите след вечеря, когато тя и Карлос обмисляха бъдещия си живот, плановете си за ранчото, мечтите за щастлив, спокоен и заможен живот.
Не, отначало Карлос може да е бил изкушен от плана на Джо за бързо забогатяване, но после със сигурност го е зарязал. Следователно Карлос ще помогне на Монти да открие похитителя.
Хъркането на Джо прекъсна мислите й. Бандитът беше заспал, но Айрис знаеше, че той спи доста леко и може да скочи на крака при най-слабия шум, ако тя се опита да се измъкне с колибата.
Девойката не можеше да спре да се тревожи за своя любим. Монти не бе от хората, които биха се отказали от преследването само защото няма никакви следи от бегълците, напротив, щеше да започне да действа на своя глава. Дано брат му Медисън, който бе доста по-разсъдлив, успееше да го обуздае, за да не поема прекалени рискове. Но и Медисън не би се поколебал да застреля Джо. Единствено Фърн можеше да успокои двамата братя, за да не се впуснат в рисковано преследване сред непрогледната нощ в тези диви долини.
Карлос нервно крачеше из тясната хижа. Ругаеше приятеля си с всички обидни думи, които си спомняше от дългогодишното скитничество. Накрая изчерпа запаса си от ругатни и отчаяно седна на стола.
Никога не бе давал съгласието си за плана на Джо за отвличането на Айрис. Винаги бе изпитвал най-добри чувства към природената си сестра. Винаги я бе харесвал и бе искал да й помага.
Разбира се, не можеше да забрави онези мъчителни години, след като Хелън го бе прогонила от дома му, но разбираше, че Айрис не е виновна за греховете на коравосърдечната си майка. Напротив, девойката го посрещна като роден брат, когато се събраха след толкова години на раздяла, и не прояви любопитство към миналото му. Още от първия ден тя му засвидетелства пълно доверие, застана на негова страна в спора с Монти, сподели с Карлос половината от наследството си. А не бе длъжна да постъпва така благородно в нито един от всички тези случаи. Наистина, това се дължеше на привързаността й към него като към роден брат, защото изпитваше нужда от близък човек сред негостоприемната прерия и защото бе силно разочарована от своите родители — от жестоката си майка и безгрижния си баща, които бяха обърнали гръб на Карлос. Запита се дали ако беше на нейно място, самият той би бил толкова щедър.
Още от самото начало Карлос не одобряваше плана на Джо, но сега вече бе осъзнал, че се налагаше да се изостави ролята си на пасивен наблюдател и да предприеме нещо. Обаче не знаеше къде се е скрил Джо, къде е завлякъл Айрис. Започна трескаво да обмисля къде в околността може да се намери място, удобно за скривалище. Внезапно си припомни, че веднъж Джо му бе споменал как е открил някаква изоставена колиба при връщането си от пътуване до Чайен, за да продаде конете на Айрис. Карлос не знаеше къде се намира тази самотна колиба, но помнеше по кой път Джо се бе върнал в ранчото тогава. Ако Джо наистина бе завел там сестра му, той щеше да може да открие следите им.
Карлос бързо оседла коня си и препусна по пътя към Чайен. Искаше да открие Джо преди Монти. Не вярваше вече на думите на приятеля си, но все пак можеше да се опита за последен път да го убеди да се откаже от намерението си, преди да го е застигнал куршумът на някой от братята Рандолф.
— Трябва да поспим — предложи Медисън. — Нали искаш да бъдем бодри на сутринта.
— Нищо ми няма — навъсено отвърна Монти. — Свикнал съм да прекарвам по цели нощи, без да слизам от коня.
— Уверена съм, че нищо няма да се случи на Айрис — намеси се Фърн и хвана зет си за ръката. — Джо навярно разбира, че няма да спечели парите, ако й причини зло.