Выбрать главу

Внезапно прозвуча ужасен рев и Айрис се закова на място. Пред нея на пътеката се показа огромна мечка. „Това е гризли!“ — помисли си ужасената девойка и усети как сърцето й мигом се свлече в петите. От мръсната козина на грамадния звяр, надвесен над разкъсаната си жертва, миришеше на кръв. Острите й дълги нокти проблеснаха зловещо на лунната светлина. Очевидно животното не се зарадва на Айрис, която бе прекъснала среднощната вечеря.

Айрис се огледа наоколо с обезумял поглед. Видя на пет метра от себе си нисък бор. Клоните му стигаха почти до земята. Тя изтича до дървото, метна се на най-долния клон и започна да се катери колкото може по-бързо. Вече се бе изкачила на пет метра от земята, когато чу ръмженето на мечката съвсем близко под краката си. Звярът също се бе покатерил по ствола: чуваше се как острите нокти драскат кората на бора, а разгневеното ръмжене огласяше глухата гора.

Борът бе израснал в подножието на една огромна ела, надвесена над него като майка над рожбата си. Айрис не можа да разбере откъде намери сили за този скок, но след миг се озова на три метра от ствола на бора, впила окървавените си ръце в масивното стъбло на гигантската ела. Само проумя, че се бе спасила като по чудо. За миг остана задъхана, с ръце и крака, увити около един по-дебел клон, след което започна като обезумяла да се катери нагоре, към най-високите клони.

Мечката навярно бе решила, че не си заслужава да зарязва недовършената си вечеря и да се катери нагоре по следите на Айрис, затова слезе от бора на земята и бавно се упъти към окървавената си жертва. Но от време на време надигаше зловещата си муцуна към високата ела и надаваше грозен рев, като че ли искаше да предупреди нещастната девойка да се откаже от надеждата да слезе на земята.

Предупрежденията бяха напълно излишни. Айрис за нищо на света не би се осмелила да напусне убежището си.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Джо се отправи обратно към колибата. Шумно изруга и шибна коня с камшика си, за да пришпори умореното животно. Къде, по дяволите, се бе запилял Карлос? Защо не го чакаше в къщата? Беше казал на Айрис, че тази вечер няма да се прибира в ранчото, но всъщност очакваше Монти да му донесе златото още днес. А сега, докато препускаше отново по пътя към колибата, не можеше да спре да мисли за внезапната промяна в поведението на Карлос. Все пак не можеше да повярва, че Карлос ще застане срещу него: приятелят му не можеше да стигне чак дотам, защото отлично знаеше, че Джо може да го предаде на властите на щата Мексико, които го търсеха по обвинение в убийство.

Но къде беше отишъл? Карлос не знаеше къде се намира тази проклета колиба. Може би е трябвало да замине с братята Рандолф, за да се добере до златото. Ако е тръгнал с тях, поне трябваше да го предупреди, да остави някакво съобщение. Доста неприятно щеше да бъде, ако Карлос пипне златото — нищо нямаше да го спре да задигне цялото злато само за себе си. Самият Джо бе готов да измами Карлос заради златото. Защо пък да не допусне, че Карлос също би могъл да го изиграе?

Джо отново изруга и зави по пътя към колибата. Не беше изминал и петдесет метра, когато видя отворената врата на колибата. Айрис бе изчезнала! Той скочи от коня и се втурна с гняв към вратата, макар да знаеше какво ще намери в колибата. Вътре нямаше никой. Изскочи навън и се метна на седлото. Тя не можеше да е избягала много далеч в тъмното, при това без кон. Щеше да я намери и да я върне обратно. Тогава вече можеше да помисли какво да прави с онова смрадливо копеле Карлос.

Отби коня си от пътя и пое по ясно очертаната пътека към хълмовете, разположени на няколкостотин метра от колибата.

Монти отдалеч чу застрашителния рев на мечката. Младият мъж застана нащрек. Една мечка бе способна на много неща, дори можеше да ти задигне вечерята, обаче никога нямаше да реве така страховито, освен ако не бе заплашена от нещо. Или от някого. Заслуша се внимателно. Не чу рев от друга мечка. Нищо не можеше да накара една мечка да ръмжи така свирепо.

Нищо, освен човека.

Монти погледна към пътеката. Следите на Карлос все още личаха, но горе, на хълма, сигурно имаше някой. И ако се съдеше по разяреното ръмжене на мечката, този някой може би се нуждаеше от помощ.