— Разбира се, че ще се луташ, дяволите да те вземат! Ако си задигнал златото на фамилията Рандолф, те ще те убият, ако не им върнеш Айрис.
— Нямам злато, нито пък съм сключвал сделка с братята Рандолф. А сега ми кажи къде си скрил Айрис!
— Няма да ти кажа!
Карлос намръщено изгледа приятеля си:
— Обещах ти, че ще делим всичко по равно.
— Вече не ти вярвам. Напоследък много си се размекнал. Изплашил си се. Вече нямаш смелост да се захванеш с нещо голямо. Искаш да живееш в някакво жалко ранчо и да се трепеш от тъмно до тъмно, докато пукнеш.
— Няма нито грам от жълтия метал, Джо. И вече наистина не искам да скитам по пътищата. Мислиш ли, че някой, особено онези типове от семейство Рандолф, ще зарежат с лека ръка стотици хиляди долари и просто така ще забравят за тях? Ще те преследват, Джо, та дори и до края на света! А щом Хен Рандолф се залови да преследва някого, можеш да бъдеш сигурен, че до един месец ще го хване.
— Искам да се възползвам от шанса си.
— Ти нямаш никакъв шанс, глупако! Куршумът ще ти бъде единствения шанс, мога да се закълна в това. Затова трябва да ми кажеш къде е Айрис. Знаеш, че няма да забравя да ти се отблагодаря.
— Вече е много късно. Онези типове Рандолф няма да ме оставят да живея в ранчото на Айрис.
— Може би ще е по-разумно временно да се укриеш някъде и да се завърнеш по-късно. Не ми се вярва, че те ще останат тук, след като работите с ранчото им потръгнат.
— Нищо не разбираш, Карлос. Не искам цял живот да гоня кравите — нито заради теб, нито заради себе си, — щом мога да спечеля толкова пари и да живея в охолство. Няма значение дали едно богатство е в златни монети или не. Тези типове Рандолф са толкова богати, че могат да ми платят.
— Няма да ти позволя да го сториш, Джо! Тя е моя сестра — извика Карлос и пришпори коня си. Не знаеше какво точно трябва да направи, но бе сигурен, че приятелят му няма да се откаже от намеренията си, следователно нямаше смисъл да го убеждава повече. Ако искаше да остане жив, Джо трябваше да се откаже от Айрис и да се надява на късата памет на мъжете от семейство Рандолф.
Карлос не повярва на очите си, когато Джо измъкна револвера си. Не повярва и когато видя, че той го насочва към него. Все още не вярваше, когато остра болка прониза гърдите му и той падна от седлото. Последното, което си спомняше, бе как се озова по лице върху килим от настръхнали игли, а Джо хавана юздата на коня му и препусна из гората.
Едва тогава повярва.
Монти току-що бе стъпил на земята, когато револверният изстрел разтърси нощта. Хвърли се към Найтмеър и сграбчи поводите му, за да му попречи да избяга. Заради Айрис и заради своята безопасност сега не биваше да остава без кон.
— Какво беше това? — попита девойката, когато се спусна от клоните на дървото в ръцете му.
— Изстрел от револвер — отвърна той и я пусна да стъпи на краката си.
— Исках да кажа: кой може да стреля наблизо?
— Не зная, но трябва да е или Карлос, или Джо. Когато тръгнах насам, Карлос бе напуснал ранчото. А Джо те е оставил сама, за да свърши нещо.
— Мислиш ли, че те двамата са се срещнали?
— Не знам, но ще е по-добре да ги открием.
Младият мъж я прегърна през кръста и я качи на коня. Айрис отново се учуди, че той я вдигна, сякаш бе перце. Ръцете и раменете й бяха ожулени и натъртени от спускането сред клоните. От грубата кора на дървото дланите й бяха разкървавени. Той с нищо не показа, че неговите ръце също го болят от трескавото изкачване по ствола на гигантската ела.
Монти се метна на седлото пред нея:
— Дръж се здраво за мен! Трябва бързо да се спуснем по стръмния склон.
Спускането се оказа по-лесно, отколкото бе очаквала. Изминаха само няколкостотин метра и стигнаха до мястото, където Карлос лежеше сгърчен в тревата.
— Мъртъв ли е? — попита младото момиче.
Той скочи от коня и допря ръка до шийната му артерия:
— Все още е жив.
— Трябва да го отведем до къщата на лекаря — предложи тя. — Аз съм виновна за това. Карлос нямаше да пострада, ако не се бе опитал да ми помогне. Дали ще оживее?
— Не мога да кажа, преди да разбера какво е засегнато от куршума. — Монти го обърна по гръб. — Улучен е в гърдите. Виждаш ли някъде коня му? Колкото е възможно по-бързо трябва да го закараме в ранчото, а после ще потърся лекар.
— Тя се огледа наоколо:
— Трябва да е побягнал, след като се е подплашил от изстрела.
— А може и Риърдън да го е отвел със себе си — промърмори Монти. — Слез от коня. Трябва да ми помогнеш да го качим на седлото.
Доста трудно успяха да повдигнат Карлос и да го настанят върху коня.