— А сега ти се качи на седлото зад него — рече Монти. — Ще го придържаш да не падне, а аз ще водя Найтмеър.
Девойката изпълни нареждането му, но в гърдите й се прокрадна страх. Може би усилията им щяха да бъдат напразни: Карлос беше в безсъзнание. А тя с нищо не можеше да му помогне, освен да го прикрепя, за да не падне от гърба на коня. Усещаше топлата съсирваща се кръв, която се просмукваше през ризата на Карлос. Успя да преодолее повдигането в стомаха си и притисна раната му с ръка, за да спре изтичането на кръвта.
— Чака ни доста път — обади се Монти. — Бих искал да намерим коня му.
Не бяха изминали много път, когато видяха един кон на пътеката.
— Ето го! — извика девойката. — Това е конят на Карлос. Поводите му са се заплели в храстите.
Ала щом се взря по-внимателно, сърцето на Монти се сви от лошо предчувствие. Изминаха още двайсетина метра и младият мъж разбра какво можеше да ги очаква. Поводите на коня не бяха неволно заплетени в храсталака, а грижливо завързани от нечия ръка. А това можеше да означава само едно: Джо Риърдън се бе притаил някъде наблизо и сега дебнеше всяка тяхна крачка.
— Риърдън е някъде наблизо — прошепна Монти. — И вероятно вече е насочил пушката си към нас. Не мърдай, докато не ти кажа.
— Откъде разбра?
— По поводите на коня. Конят не се е оплел сам за онзи храст. Някой го е вързал.
Той предпазливо продължи сам напред. Не знаеше какво бе намислил Риърдън, но конят на Карлос му беше нужен.
— Къде е златото, Рандолф?
Гласът долетя от дърветата, някъде високо над главите им, обаче Монти не погледна нагоре, а продължи да пристъпва към коня.
— Няма никакво злато — извика той. — И никога не е имало.
— Лъжеш! — изкрещя Джо в мига, когато Рандолф стигна до коня. — Аз го видях с очите си.
— Видял си само няколкостотин долара, а не онези стотици хиляди златни долари, които всяка нощ сънуваш.
— Не се докосвай до коня! — изсъска Джо, ала вече бе твърде късно: Монти бе отвързал поводите. — Няма да ми избягаш, преди да получа златото.
— Ако ти го дам, след това нищо добро няма да видиш — отвърна Монти. — Ще се наложи да те убия. Няма да позволя на никого да краде нещо от мен: нито злато, нито жена, нито добитък! Ако ти позволя да се отървеш безнаказано, и други разбойници ще те последват. Затова няма да имам друг избор, освен да ти пръсна черепа.
— Можеш да се опиташ, но този път късметът може да ти изневери — заплаши го негодникът, но сега гласът му не прозвуча така уверено.
Монти замря в напрегнато очакване, готов всеки миг да се метне на седлото.
— По-добре се откажи от намеренията си още сега, Риърдън, преди да е станало прекалено късно! Ако Карлос оживее, може да те пуснем да се пръждосваш където ти видят очите. — С тези думи Монти светкавично възседна коня.
Никой не разбра какво се случи в следващия миг. Зловещ рев процепи нощта и от храсталака изскочи една огромна мечка гризли, само на няколко метра от скривалището на Джо. Обхванат от ужас, той рязко се извърна и изпразни цевта в гърдите на звяра. Опита се да стреля втори път, но огромните лапи вече се бяха впили в раменете му.
Айрис, вцепенена от страх, захлупи лице върху гърба на брат си. Монти веднага се изтегли напред.
— Изчакай ме тук — прошепна той, щом сред дърветата отново се възцари тишина. Изчезна в мрака и след няколко минути се върна.
— Какво се е случило? — уплашено попита Айрис.
— Той е убил мечката, ала и тя не му е останала длъжна.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
— Докато не оздравееш, няма да има никаква сватба — каза Айрис на Карлос. — Аз ще се върна в нашето ранчо.
Бяха докарали Карлос в ранчото „Кръг седем“, Фърн решително бе отказала да се излежава по цял ден и сега за него се бе освободило едно легло.
— Освен това ще има време да изчакаме пристигането на Джордж и Роуз от Тексас — намеси се Медисън и се усмихна на съпругата си. — А и едно толкова важно събитие не може да се състои без благословията на старейшината на рода.
— Стига вече! Изплаши бедното момиче до смърт — сопна му се Фърн. — Джордж наистина е много добър — обърна се тя към Айрис. — След като хареса мен, няма съмнение, че ще бъде във възторг от теб.
— Страхувам се от Роуз — промълви Айрис. — Според Монти тя никога не греши.
— Роуз е може би най-милата жена на света — увери я Фърн. — И до днес тя ми е най-близката приятелка. Трябва да призная, че тя наистина е почти съвършена и рано или късно и ти ще я обикнеш.
— Ала дори и това да не стане, нали ще живееш на повече от три хиляди километра от нея — допълни Медисън, — така че няма голямо значение дали ще я харесаш.