Фърн смушка съпруга си в ребрата. Той отвърна с весел смях и я прегърна през кръста.
— Роуз смята, че всички момчета трябва да се задомят, затова ще те посрещне в семейството с отворени обятия — продължи да я успокоява Фърн. — Но едно нещо не трябва да забравяш: ако накараш Монти да страда, няма значение по какъв повод, тя веднага ще изстине към теб; ако го направиш щастлив, тя ще те обича с цялото си сърце.
— Думите ти прозвучаха доста заплашително — промърмори Медисън.
— Не, аз добре я разбрах — каза Айрис. — И нищо няма така да ме накара да я харесам, както вашите думи за нея. Монти ми разказа за бебето, което е изгубила. Наистина ми е мъчно за нея.
— Роуз никога няма да намери щастие и покой, ако не роди поне още едно дете — продължи Фърн. — Дори може би аз трябва да й дам следващото от децата ми — подметна тя и се обърна към съпруга си. — Това чудовище ми рече, че щом не ги желая, не трябвало да имам повече деца. Но аз вече бях забременяла, преди да успея да му отговоря: „Може би това заслужавам.“ Не мислиш ли, че две буйни момчета са ни напълно достатъчни? По-лесно е да опазиш цяло стадо от крави.
— Прекалено много приличат на майка си — рече Медисън и притисна Фърн към себе си. — Те не се чувстват щастливи, ако не са на седлото.
— Тази опасност не ме заплашва — отбеляза Айрис и погледна замислено към Монти. — Монти не иска деца.
— Не, истината е, че все още не мога да кажа със сигурност какво ще решим — намеси се Монти. — Всичко се променя толкова бързо, че вече и аз не знам какво искам. Може би ще имаме деца, ала точно сега ни е много по-необходим един породист бик.
Фърн се нахвърли с такава ярост срещу него, че Айрис го дръпна за ръката, за да го накара да замълчи, и побърза да го отведе навън.
— Навярно ще трябва да имаме деца, за да ни помагат в ранчото — смутено продължи младият мъж, седнал на стъпалата. Айрис бе седнала до него и го държеше за ръката, а главата й бе облегната на рамото му. — По-евтино ще бъде да наемем четири или пет каубои, обаче синовете са нещо съвсем друго — те много по-добре ще се грижат за имота. Та нали всичко ще остане за тях.
— Мисля, че в Уайоминг ще има чудесни условия да отгледаме синовете си — подхвърли Айрис и зелените й очи проблеснаха дяволито. — Ще имат много приятели: мечки, пуми, диви бикове. — Монти се наведе към нея и леко захапа ухото й. — Разбира се, че децата ще ходят само с еленови кожи и мокасини. Край къщата ще има буен поток, където ще си играят до насита. — Той я целуна по врата. — И сред тези хълмове ще има поне една пещера, в която да играят на криеница. Чудя се само дали ще изрисуват имената си по стените на пещерата? — Младият мъж я ухапа по долната устна. — Но не знам какво ще ги правим, ако Роуз и Джордж ни дойдат на гости.
— Ще ги изпратим в Колорадо — измърмори той и започна да хапе горната й устна. — Там ще има още повече мечки и пещери.
— Дръж се по-сериозно — засмя се тя. — Нали искаш да имаш семейство?
— Да, искам, обаче засега ти си ми достатъчна. — Айрис потръпна от наслада, защото Монти вече обикаляше с устни ухото й.
— Сигурен ли си? Знам, че не съм от този тип жени, за които мечтаеш.
— Аз не искам каква да е жена.
— Не мога да готвя като Тейлър, не мога да поддържам къщата като Бети…
— Тогава е добре, че аз не очаквам подобни добродетели от бъдещата си съпруга.
Целувките по врата я караха да тръпне от удоволствие.
— И навярно много често няма да съм на едно мнение с теб.
— Винаги съм обичал здравословните караници.
Той отново я целуна по врата. Младата жена го отблъсна, иначе щеше да се поддаде на ласките му още тук, на стъпалата.
— Искам да бъда навсякъде с теб, където и да заминеш. Но искам да стоя сама в къщата и да се чудя по цял ден с какво да си запълвам времето.
— Ще ти направя нов фургон за пътуване. Тогава ще можем да се любим в храстите.
Монти се опита да откопчае най-горното копче на блузата й, обаче тя отблъсна ръката му:
— Няма да ти позволя да се любим тук, на стъпалата, така че е по-добре да се държиш прилично.
— Само ако ми кажеш, че не ме обичаш.
— Никога няма да ти кажа това!
Той я сграбчи така буйно в прегръдките си, че тя изпищя.
— Мислиш ли, че трябва да изляза навън? — попита Фърн.
— Не. — Тя се надигна от стола си. — Нито пък трябва да се приближаваш до прозореца.
— Не ми се вярва Монти да не се възползва от момента и да не се нахвърли върху нея отвън, още на стъпалата.
— Няма нищо страшно в това, освен че ще го видят кравите и ще му се смеят на ума. — Медисън прегърна жена си през кръста и обсипа лицето й с целувки. — Освен това мисля, че той е имал чудесното хрумване да предвиди няколко спални в тази къща.