— Ти се непоправим — отвърна тя. — Всички мъже от семейство Рандолф са непоправими.
— Знам, но поне сме съобразителни.
— Но нали съм бременна — протестира Фърн.
— Медисън побутна жена си към спалнята.
— Да, обаче все още си в началото на бременността, нали, скъпа?
Те седяха на верандата, вплели ръце и загледани в залеза. Оранжевото слънце бавно потъваше в небесната синева и Айрис си мислеше, че никога не бе виждала нещо по-красиво.
— Ще имаш ли нещо против, ако дам ранчото на Карлос? — попита тя.
— Мислех, че вече си го направила.
— Дадох му само половината. Сега говоря за цялото ранчо.
— Ясно. А защо трябва да постъпваш така?
— Робърт Ричмонд не ми беше баща, но ми даде името си. Сега мога да му се издължа само по този начин.
Младият мъж се засмя:
— И това — след всичките мъки да докараме стадото дотук?
— Хм, не беше никак лесно, нали?
— Дори не съм забелязал.
Айрис го удари е юмрук по гърдите и той добродушно се засмя.
За малко останаха мълчаливи, а после тя внезапно избухна в смях:
— Разбираш ли колко отчаяно се бях вкопчила в това стадо? А сега се отказвам от него и от ранчото. Нямам пукната пара, а това е единственото нещо, от което се страхувах. — Тя отново се засмя:
— Излиза, че и аз съм луда като всички вас, братята от семейство Рандолф.
— Добре дошла у дома! — прошепна Монти и нежно я целуна.