Обичаше ги дори прекалено много. Именно на тази прекалена любов се дължаха постоянните му напътствия и желанието да ги контролира. Това бе една от причините, поради които Монти искаше да започне нов живот в Уайоминг. Искаше да бъде самостоятелен и сам да взима решенията си.
Той яздеше по склона и когато наближи малкото поточе, почти се изгуби сред тревата и храстите. То беше, кажи-речи, пресъхнало и на места се виждаше пясъка по дъното.
Нямаше да му бъде лесно, след като Айрис Ричмонд се движеше пред него.
Не можеше да разбере какво му бе станало. Нямаше никакво намерение да я целува, особено по начина, по който го бе сторил.
Излезе от потока и се понесе в лек галоп по просторната савана, където тревата бе избуяла от падналия дъжд. На места метличината стигаше до корема на Найтмеър. Силният вятър люлееше тревата и храстите, които приличаха на развълнувано зелено море. Тук-там се виждаха обрулени дъбове — като разпръснати войници от разгромена армия, отстъпващи бавно към синьо-зелените хълмове в далечината.
Бе показал на Айрис какво означава истинска целувка. Едва ли някое от контетата в Сейнт Луис си бе позволявало нещо повече от целомъдрена целувка по бузата. След като го бе предизвикала, трябваше да понесе последствията.
„А какво ще кажеш за себе си? Как ще се държиш занапред към нея?“
Не му се искаше да си отговаря на този въпрос. Откакто Айрис се бе завърнала вкъщи, той си бе казал, че не желае да има нищо общо с нея, тъй като тя се е превърнала в по-младата версия на Хелън.
Е, трябваше да си признае, че бе сбъркал. Тази целувка, усещането, което се бе появило, докато държеше младото момиче в прегръдките си, го бяха накарали да изгуби контрол над себе си. Айрис беше зашеметяващо жизнено създание и би покорила дири и най-коравия мъж. Беше невъзможно да остане равнодушен към нейния независим и решителен характер, както и към прекрасното й тяло.
Монти не се самозалъгваше. Нейното тяло го бе накарало да забрави решението си. Не подозираше колко силно е бил привлечен от нея, докато не я бе взел в прегръдките си не я бе целунал, искайки тя да отговори на целувката му. Айрис не беше безчувствена авантюристка като Хелън. Тя беше млада жена с буйна кръв, която се подчиняваше повече на тялото, отколкото на разума си. Тази мисъл разпали чувствата му. Тялото също.
Това бе още една причина, поради която тя не биваше да предприема трудното пътуване. Нямаше кой да я защитава. Той не бе отговорен за нея — тя му го бе казала.
Може би не беше негова работа да се грижи за нея, но той не преставаше да го върши, когато тя беше малко момиченце; не можеше да спре и сега, когато бе една красива млада жена.
Младият мъж дръпна юздите. Червените макове, разпръснати наоколо, привлякоха погледа му. Той се замисли дали да слезе от коня и да откъсне няколко за Айрис. Жените обичаха такива неща, а той наистина се бе държал грубо с нея. Ала след това се отказа. Тя щеше да си помисли, че той иска нещо от нея, а ако го видеше някой от хората му, щеше да си помисли, че е полудял.
Тя не знаеше нищо за живота. Не и за действителния живот. В противен случай нямаше да вземе това налудничаво решение да тръгне за Уайоминг. Тя не знаеше нищо за снежните бури и четирийсетградусовия студ под нулата. Вероятно нямаше да може да оцелее през зимата.
Монти отново започна да ругае на глас. Нямаше време да я обучи на всичко. Но не можеше да я остави да се оправя сама, когато край нея нямаше никой, който да й помага със съвети, освен Франк. Явно той трябваше да остане непрекъснато до нея през целия път до Уайоминг.
Тази мисъл го вбеси и той препусна в галон към лагера си.
Тейлър бе разположил лагера отстрани на стадото, в най-сухата част от равнината, обрасла с кактуси. Малката горичка от хилави дъбове предлагаше примамливо убежище от слънцето.
— Тя твърдо отказа да се върне вкъщи — извика той на Зак, докато слизаше от Найтмеър. — Не пожела да се вслуша в нито една от думите ми!
— Ако си й крещял така, както крещиш сега, навярно въобще не е могла да те чуе.
— Не се прави на глупак! — изрева Монти.
— Роуз казва, че жените не чуват нищо, когато им се крещи — отвърна Зак.
— Това е най-побърканото нещо, което съм чувал.
— Забранявам ти да говориш така за Роуз! — предизвикателно отвърна Зак.
Монти отвори уста, за да му отговори, ала след това я затвори. Понякога мислеше, че забележките на Роуз са малко налудничави, но я обичаше и я уважаваше прекалено много, за да го каже. А и освен това, ако си бе позволил да каже нещо против нея, Джордж сигурно би го убил. Не се страхуваше от нито един от хората на Айрис, но не би желал да бъде край Джордж, когато той полудееше.