— Иди помогни да се прибере стадото за през нощта.
— Животните вече са прибрани зад оградата.
— Тогава помогни на Тейлър с вечерята.
— Това не е моя работа. — Зак отново заговори неправилно, тъй като нито Джордж, нито Роуз бяха наблизо, за да го поправят. — Освен това, той може би сътворява нещо ново. Знаеш как мрази някой да се върти около него, когато измисля някое ново ястие.
Монти въздъхна. Представи си вечерята, която Айрис бе казала, че нейният готвач приготвя.
— Нямам желание да ям измишльотините му. Защо просто не приготви свинско с боб?
— Защото той се мисли за велик готвач — отвърна Хен, който се приближи. На коня, пред него, бе метната една антилопа. — Откакто Роуз му каза, че той е по-добър готвач от нея, нищо не може да го удържи.
— Не му позволявай да съсипе антилопата — каза Монти. — Аз искам да я нарежем и опечем съвсем просто и обикновено.
— Тейлър никога не готви прости и обикновени ястия — отвърна Зак. — Той казва, че това е под неговото ниво.
— Ще му покажа аз кое е неговото ниво!
— Седни и се успокой — отвърна Хен, докато слизаше от коня. — И не си го изкарвай на нас заради Айрис.
— Това няма нищо общо с Айрис.
Хен го погледна изпитателно и се зае да отвързва антилопата от седлото.
— Добре, тя наистина ме вбеси — призна Монти. — Тя е най-упоритата жена, която съм виждал.
— Искаш да кажеш, че не се е поддала на всеизвестния чар на Рандолф?
Монти мрачно се ухили:
— Тя едва не ми извади окото с проклетия си слънчобран. Можеш ли да си представиш жена, която да носи слънчобран и да е облечена в полупрозрачна рокля?
— Хелън би го направила — отвърна Хен и повдигна антилопата от седлото.
— Сигурен съм в това — отвърна Монти и почувства как гневът отново се надига у него. — Единственото, което Айрис е научила, е да се държи като майка си.
— А ти какво друго очакваше?
— Не съм очаквал нищо, но си мислех, че ще има достатъчно здрав разум в главата, за да остане в Сейнт Луис.
— Е, тя изглежда няма и ти трябва да я накараш да се махне от пътя ни.
Монти го последва до дървото, където Хен завърза антилопата за един клон.
— Направих всичко възможно, за да я накарам да се върне обратно, само дето не я метнах на седлото си.
— Учуден съм, че не си го направил.
Монти не обърна внимание на забележката му:
— Ако искаш да се махне, защо не отидеш ти да поговориш с нея?
— Аз не говоря с жени, освен с Роуз. Изкарай ми Бримстоун — обърна се Хен към Зак. — Тази вечер смятам да пояздя.
— Зад оградата има сто двайсет и шест коня — отвърна Зак и взе поводите на коня на Хен. — Ще ти избера някой, но ако искаш онзи луд дявол, можеш сам да си го оседлаеш. Нямам намерение да бъда убит само защото на теб ти е скимнало да яздиш нощно време онзи полудял кон.
— Страхливец.
— Може би, но не съм глупак.
— Няма ли да вечеряш? — извика Монти след брат си, когато той се отправи към оградата, за да оседлае Бримстоун.
— Не. Отрязах си няколко парчета от антилопата. Ще си ги опека по-късно.
— По дяволите! — изруга Монти, знаейки, че щом Хен е решил сам да се погрижи за вечерята си, това означаваше, че Тейлър е приготвил нещо, което не става за ядене. — По-добре да отида да вечерям с Айрис.
Айрис стана от стола и остави чинията си на седалката на фургона. Бе хапнала само няколко залъка от фрикасето. Не й се бе усладило. Бе отпила малко от чашата със силно кафе. То горчеше и тя го бе изхвърлила. Беше твърде разстроена от срещата си с Монти и нямаше апетит. И бе твърде ядосана на себе си.
Нито един мъж досега не си бе позволявал да я прегръща и целува така. Никога досега не бе позволявала това на никого. Монти не я бе помолил за разрешение и не бе обърнал внимание на протестите й. И ако не се бе изскубнала от ръцете му, той сигурно щеше да я напляска още тогава. Хората й, заедно със стадото, бяха на около трийсетина метра от фургона с провизиите. Чувстваше се някак изолирана и самотна. Виждаше как нейните работници се движат и се смеят. Чудеше се дали знаят какво се бе случило, дали Франк им бе разказал. Питаше се дали й се смеят и подиграват.
При тази мисъл бузите й пламнаха.
Нямаше защо да се заблуждава. Не бе престанала да харесва Монти. Не можеше да разбера какво у него я привлича толкова много — височината, очите или безразличието му към нея. Ала каквото и да бе то, всичко в него я караше да се чувства безпомощна и глупава. Трябваше да преодолее всичко това! Едно тринайсетгодишно момиченце можеше да оглупява при вида на някой мъж, ала това бе много опасно за една жена.