Дори и да бе имала намерение да се обърне за помощ към никои от приятелите си в града, то тази надежда умря, преди да се роди. Още на следващата сутрин разбра, че положението й в Сейнт Луис се е променило за една нощ. Бе станала нежелана гостенка във всички домове, където предния ден беше добре дошла. Айрис напусна Сейнт Луис и се закле да не стъпва повече там.
И Тексас не се оказа по-гостоприемен. Можеше да запази къщата, но по въпроса за ранчото управителят на банката бе непреклонен. Никакви молби не можеха да го трогнат. И ако не намереше пари да плати в определения срок, Айрис щеше да загуби ранчото.
Освен това набезите срещу кравите от стадото й продължаваха.
Младото момиче бе напълно отчаяно. Цялото й бъдеще бе свързано с това стадо. Ако го продадеше, парите много скоро щяха да свършат и тя щеше да се озове без пукнат грош. Ако в най-скоро време не предприемеше нещо, крадците на добитък щяха да отмъкнат и последната крава, така че тя отново щеше да бъде без пари. А дори и да успееше някак да запази стадото, след месец нямаше да има къде да го държи, тъй като банката щеше да й вземе ранчото.
В тази безизходица Айрис се сети за Монти.
Сега той яздеше насам и щеше да се срещне с нея. Но когато го видя отдалеч колко твърдо седеше на седлото и колко непреклонно бе изражението на лицето му, начинът, по който умишлено задържа коня си, тя разбра, че много трудно ще го убеди да й помогне. Той явно бе решил да й откаже, каквато и да бе молбата й.
Тя го чакаше.
Монти Рандолф дръпна юздите толкова рязко, че Найтмеър изцвили недоволно. Мислеше да се върне обратно, но промени намерението си. Това беше третият път, когато Айрис го причакваше. Явно приличаше на майка си, понеже бе доста решителна и трудно се отказваше от това, което си бе наумила. По-добре беше да се срещне с нея, да разбере какво иска, да й откаже и завинаги да се отърве от нея.
„Виж я ти! Каква рокля е облякла! Само да направи няколко крачки — и ще се съдере от бодлите и храстите! Нима не разбира, че се намира в Тексас?“
Айрис бе завързала коня си до оградата и седеше на пейката, която навремето Джордж бе направил от едно орехово дърво, отсечено от горичката край потока. На деветнайсет години девойката представляваше пленителна гледка и би могла да накара сърцето на всеки мъж да забие малко по-бързо. Беше изключително красива, с пълни устни, със закръглени страни, а от цялото й тяло се излъчваше непреодолима чувственост.
Косата й караше хората да зарежат работата си и да се взират в нея. В Тексас нямаше друга жена с такава неотразимо медночервена коса. Дори слънчевите лъчи като че ли бледнееха пред нея. Имаше големи зелени очи. Нямаше нищо неприлично в дрехите, които носеше, но в начина, по който обгръщаха тялото й, имаше нещо, което караше матроните от Остин да позеленяват от завист.
Монти бе решил да се държи хладно, но тялото му не се подчиняваше на това решение. Видът на пищните й гърди, които напираха под корсажа, накараха слабините му да се облеят в топлина. Ръцете му искаха да докоснат твърдите и високи гърди. Той се уплаши, че тя ще разбере желанията му, и затова забави коня си. Трябваше да говори с Айрис, но нямаше защо да бърза.
Искаше му се да затвори очи, за да не я гледа, но знаеше, че няма смисъл. Образът й сякаш бе запечатан в съзнанието му. Тя се бе превърнала в истинско копие на майка си. А никой мъж, зървал веднъж Хелън Ричмонд, не би могъл да я забрави.
Само ако можеше Айрис отново да стане онова малко момиченце с гъстата червена коса, което го следваше по петите в целия окръг Гуаделупа! Беше истинска досадница, но бе мило и очарователно дете. И независимо че понякога обожанието й го дразнеше, той винаги бе добър с нея. Тя наистина му липсваше, когато родителите й я изпратиха в пансиона в Сейнт Луис.
И днес все още си спомняше за слабото стеснително тринайсетгодишно момиченце, облечено с новия си костюм за езда, което седеше върху онзи смешен ездитен кон, купен от майка й. Наистина беше пленително мило момиченце, което би трогнало всекиго.
Но жената, която бе видял преди един месец на онова празненство, нямаше нищо общо с това момиченце. Тя беше изключително съблазнителна и само видът й накара кръвта му да закипи. Бе предпочел да избяга, отколкото да изпадне в конфузна ситуация. Не можеше да определи отношението си към Айрис, но се чувстваше като уловен с ласо.
Докато яздеше към нея, Монти се утешаваше с мисълта, че след днешния ден никога вече нямаше да бъде принуден да я вижда. Заминаваше за Уайоминг и не възнамеряваше да се връща в Тексас.