Прониза я мрачна мисъл и девойката потръпна. Тя нямаше нито един близък човек на този свят и се бе отправила сама към неизвестността.
За миг Айрис се почувства напълно съкрушена. Очакваха я трудности, с каквито никога досега не се бе сблъсквала и не познаваше. От пълната бедност я делеше само едно стадо и парите, които бяха скрити във фургона й.
Монти. Прошепна името му, макар да се бе заклела, че никога повече няма да го моли за помощ. Той беше жесток и необуздан като бик, но беше единственият мъж, на когото вярваше. Беше истински ранчеро. Можеше да завладее двайсет хиляди акра непозната земя, можеше да дамгосва и най-буйните бичета, можеше…
Мисълта й се прекъсна, когато съвсем наблизо видя едно младо биче.
Монти! Това беше неговото стадо.
Почувства как тялото й се напрегна. Той сигурно щеше да се вбеси, когато види, че нейното стадо е толкова близо. Това означаваше, че той ще трябва да спре своето, за да остане достатъчно разстояние между двете стада. Ако Франк беше тук, сигурно щяха да се сбият. А тя едва ли би стигнала до Уайоминг, ако нейният надзирател бъде с разбита глава.
Айрис препусна напред, ала нещо я озадачи. Бичето се движеше доста бързо. Едно нещо бе научила: обикновено животните се карат бавно, за да могат да пасат.
Защо Монти се опитваше да ги накара да препускат? Знаеше, че й е сърдит, но не мислеше, че би направил нещо подобно. Ако неговото стадо се смеси с нейното, щеше да настане голяма суматоха и тя едва ли би се справила с това.
Това беше Монти. Тя го разпозна още щом се появи в далечината. Около половин дузина бичета препускаха пред него. Айрис препусна в галоп. Трябваше на всяка цена да го спре.
— Обърни стадото си! — извика тя, когато приближи достатъчно, за да може да я чуе.
— За какво, по дяволите, си се развикала? — изкрещя той в отговор и спря коня си.
— Тази нощ животните хукнаха да бягат. Затова сме толкова близко до теб. Ако спреш стадото си за малко, ще можем да се отдалечим достатъчно.
— Това не е моето стадо.
— Не можеш да ни стъпчеш! Ти…
В този миг към нея се приближи водачът на стадото и Айрис остана с отворена уста. Бичето беше с клеймото на ранчото „Двойно Д“. Това беше нейно биче. Един бърз поглед й бе достатъчен да разбере, че и останалите принадлежаха на стадото й.
Значи е била права: те бяха изгубили крави, и то стотици, ако опасенията й се потвърдяха.
— Къде ги намери? — успя най-накрая да попита тя.
— Чухме тропота на копитата. Аз взех няколко от моите момчета и препуснах насам, за да ти помогна. Натъкнахме се на тези бичета на юг оттук.
— На юг? Но стадото побягна на север и на запад!
— Някой е подплашил стадото ти. Те избягаха щом ме видяна, но аз разпознах един от тях. Куинс Хъниман. — Говореше раздразнено. Явно бе недоволен, че го е забъркала в това.
— Никога не съм чувала за него. — Очакваше, че той отново ще й каже да се върне вкъщи, тъй като не разбира нищо и явно не може да се справи с това пътуване. И да се маха от пътя му.
Вместо това той каза:
— Той е мургав — наполовина ирландец, наполовина индианец. Има рядка брада и стреля по всеки, който се опитва да мине през потока му. Виждала ли си го?
Тя изтръпна. Никога не бе чувала за Куинс Хъниман, но бе напълно сигурна, че е виждала мъжа, описан от Монти. Понечи да му каже, но се отказа. Това само щеше да го накара да й натяква отново, че е трябвало да го послуша и да си остане вкъщи.
Младото момиче поклати отрицателно глава.
— Няма защо да се безпокоиш за него. Прострелях му рамото. Доста време няма да може да краде никакви животни.
Говореше така, сякаш го е направил заради нея — за да я защити от всички бъдещи нападения над стадото й. Но не се държеше като влюбен мъж. Кравите приближиха края на стадото й и нейните хора ги подгониха към основното стадо.
— Благодаря ти, че ги доведе. Според Франк ние не сме изгубили животни. Каза, че ще ги преброи като преминем следващата река.
— Та това е след четири дни! — възкликна Монти. В гласа му прозвуча учудване, че тя не е знаела. — Дотогава Куинс щеше да е изминал половината път до Мексико.
Айрис отвори уста, за да му възрази, но бързо я затвори. Не знаеше за каква река или поток бе говорил Франк, но след като Монти казваше, че следващата река е на четири дена път оттук, значи това бе така.