— Трябва да поставиш пазачи за следващите няколко нощи. Можеш да пострадаш, ако някой отново подгони животните.
Никой не би казал, че той проявява любезност, но тя го разбра. Монти се тревожеше за нея. Почувства се така добре, както не се бе чувствала от седмици. Ако само можеше да го накара да прояви повече интерес към нея! — А освен това следващия път те може да подгонят моето стадо.
Значи отново се оказа глупачка. Трябваше да предположи, че той не се интересува от друго, освен от своите кравите. И макар и да бе показал, че я намира привлекателна, все пак кравите си оставаха главното за него и имаха предимство пред всичко останало. Особено пред нея.
Преди да успее да му отговори нещо язвително, Франк се приближи към тях.
— Какво, по дяволите, отново търсиш тук? — разгневено извика той. — Кажи на хората си да се махнат от това стадо!
— Той доведе кравите, които сме изгубили миналата нощ бързо отвърна Айрис, преди Монти да успее да отговори. — Монти каза, че крадци са подгонили добитъка ни.
— Това е най-налудничавото нещо, което съм чувал! — гневно отсече Франк.
Айрис не можеше да разбере защо надзирателят й е толкова ядосан. Знаеше, че той не се радва да види Монти отново, но миналата вечер се бе смял и се бе държал така, сякаш е забравил за случилото се между него и Монти. Очевидно той е бил по-ядосан и засегнат, отколкото е предполагала.
— Двама от най-добрите ми хора бяха със стадото, когато животните са побягнали — рече Франк. — Те щяха да видят, ако някой се е опитвал да ги открадне. Навярно са се подплашили от някоя пантера или вълк.
Той застана с коня си между Монти и Айрис. Може би искаше просто да защити Айрис, но действието му вбеси Монти.
— Или не си вършиш работата както трябва, или се опитваш да се прикриеш зад хората си! — процеди Монти.
— Как се осмеляваш ти, страхливо копеле, син на…
Франк не можа да довърши. Монти насочи коня си право срещу неговия. Големият черен кон се нахвърли срещу дребния кон на надзирателя. Монти скочи от седлото, сграбчи Франк, който се опитваше да се задържи на краката си, и с един удар го повали на земята. Франк се сгърчи безпомощно, като се опитваше да си поеме дъх.
— Следващия път няма да бъда толкова милостив към теб!
Айрис бе шокирана. Без да мисли, тя скочи от коня си и извади пушката, закачена на седлото на коня на Франк:
— Монти Рандолф, ако веднага не престанеш, ще стрелям!
Бе насочила пушката си право към него, ала той не се отдръпна. Само се обърна и я погледна така, сякаш си бе загубила ума.
— По-добре махни това нещо, преди някой да е пострадал — каза той, сочейки към пушката.
Пълното му пренебрежение към нея я разгневи. Искаше да стреля в земята пред краката му, но никога не бе стреляла с пушка и се страхуваше, че може наистина да го нарани.
— Изглежда, не беше достатъчно, че отказа да ми помогнеш. Не ти беше достатъчно, че хората ми се чувстват неспокойни като антилопи, когато знаят, че твоят въоръжен брат ни преследва по петите. А сега се опитваш да убиеш моя надзирател.
— Ако стреляш с тази пушка, отново ще подплашиш животните — рече Монти и посочи към дългорогите говеда, които наблюдаваха Айрис.
— Надявам се, че някое от тях ще се спусне към теб. Бих се радвала, ако те видя на земята.
— Това никога няма да се случи — ухили се младият мъж. — Ще яхна Найтмеър, преди да успееш да си поемеш дъх. С теб на седлото ми! — добави той.
Очите й блеснаха гневно и ноздрите й се разшириха:
— Нито един мъж, а особено ти, мистър Джеймс Монро Рандолф, не може да ме качи на седлото си! Преди това ще те застрелям.
— Едва ли ще успееш, ако се държиш неразумно — каза Монти и измъкна пушката от ръцете й. — А сега по-добре да махнем това, преди да си се наранила.
— Единственият човек, когото се готвя да нараня, си ти.
— По-добре се погрижи за надзирателя си. Изглежда доста зле.
— Да, благодарение на теб.
— Може би ще си помисли, преди отново да ме нарече страхливец.
Айрис бе прекалено разгневена, за да може да мисли. Каза първото, което й дойде наум:
— Може би ще е по-добре ти да помислиш, преди да действаш. Ако не го правиш, ще пребиеш някого до смърт.
Монти пребледня:
— Никога не съм пребивал някого до смърт.
Младото момиче се прокле наум за необмислените си думи. Никога през живота си не бе виждала Монти така уязвим, никога не бе предполагала, че нещо подобно може да го нарани. Винаги й се бе струвало, че той стои над обикновените човешки чувства. А сега няколко необмислени думи го бяха лишили от силата и увереността му — неразделна част от Монти Рандолф.