Искаше да забрави онзи бой в Мексико. Не знаеше как Айрис бе разбрала за него, фактът, че му го каза в лицето, беше изключително неочакван и предизвика истински шок у него, но по-добре беше, че стана така. Нещо трябваше да му напомня, че от ден на ден заприличваше все повече и повече на баща си.
Би удушил всекиго, който му го кажеше, но трябваше да бъде честен пред себе си и да си признае, че бе много груб към хората. Той бе наследил характера на баща си: имаше неочаквани, жестоки и опасни изблици на ярост подобно на разярена пантера. И понякога те бяха смъртоносни.
Много ясно си спомняше деня, в който за пръв път каза на Джордж, че смята да замине за Уайоминг. Мислеше, че Джордж ще бъде доволен и ще се съгласи с него. Нуждаеха се от повече земя. Стадото им бе станало изключително голямо. Земята в Уайоминг се намираше близо до пазарите на животни, които бяха възникнали край новооткритите мини. Щяха да се сдобият с нова земя, без да плащат нищо за нея. Монти смяташе, че е съвсем логично той да ръководи новото ранчо.
Но Джордж каза, че Монти все още не е достатъчно узрял за толкова отговорност, че е прекалено бърз в преценките и действията си и не може да му се възложи такава важна задача. Джордж не спомена това, но боят в Мексико не бе забравен от никого. Монти си спомни, че тогава побесня от гняв — дотолкова, че започна да крещи на брат си, докато Хен не го издърпа настрана и не го бутна в потока, за да се охлади.
Студената вода го бе охладила и след няколко разговора с Хен, Роуз и Зак Джордж бе решил, че ще му даде възможност да докаже как може да ръководи новото ранчо.
Вече цяла година бе успял да се сдържа, но сега отново бе избухнал заради надзирателя на Айрис.
Ала Франк не беше истинската причина. Истинската причина бе Айрис.
Стигна до гребена на хълма и се обърна назад. Засега всичко изглеждаше спокойно, но едва ли щеше да е за дълго. Нехайното отношение на Франк бе доказателство за това.
Ала, което бе по-лошо, Монти не вярваше на Франк и побесняваше, като виждаше как Айрис разчита на него. Тя не познаваше мъжете като Франк. Монти и не очакваше от нея да ги познава — нито пък очакваше от себе си, че ще се спусне да я защитава. Освен това Айрис смяташе, че винаги може да използва мъжете и да ги кара да правят това, което иска. Вероятно никога нямаше да помисли, че е възможно някой мъж, когото познава, да краде от нея.
Може би трябваше да изпрати Салти да си поговори с Айрис. По-добре би било, ако изпрати Хен, ала се съмняваше, че Хен би се съгласил. Замисли се върху това и реши, че и Соления едва ли е най-подходящият. Той се смущаваше в присъствието на красиви жени и не можеше да обели дума. Единствената жена, чието присъствие не го караше да избяга, бе Роуз.
Някой трябваше да се погрижи за Айрис. Щом веднъж се бяха опитали да окрадат стадото й, щяха да опитат повторно. Може би не искаха да я наранят, но всичко можеше да се случи, когато куршумите засвистят.
Можеше да бъде убита.
Обзе го странно чувство. Тази Айрис му създаваше само безпокойства и грижи. Той се бе опитал да не мисли за нея, но я харесваше. Не можеше да си обясни защо, но такава бе истината. Може би у него имаше нещо извратено. Щом в едно отношение приличаше на баща си, то сигурно приличаше и в останалите. Джордж му бе разказвал как баща им веднъж преследвал някаква жена от Вирджиния до Чарлстън.
Монти нямаше намерение да преследва Айрис през три щата. Просто искаше да бъде сигурен, че нищо лошо няма да й се случи. Може би трябваше да приеме поканата й за вечеря. Едва ли щеше да бъде по-лоша от тази, която Тейлър им бе поднесъл.
Все пак трябваше да признае, че Тейлър бе станал добър готвач. Но когато сготвеше някое ястие, никой не можеше да разбере какво яде. А Монти мразеше да яде нещо, за което не може да каже какво представлява.
През останалата част на деня Айрис не спираше да мисли за крадеца, който Монти й бе описал. Опитваше се да си спомни къде бе виждала този мъж, но нищо не изплуваше в съзнанието й. Дори реши да отиде при Монти и да го попита дали не може да се сети още нещо за този мъж, но се отказа. Като си припомни настроението, в което бе препуснал към лагера си, Монти вероятно щеше да я завърже напречно на селото на коня и щеше да я върне обратно.
Независимо от острите думи, които си бяха разменили, девойката бе трогната, че Монти бе оставил собственото си стадо, за да види дали тя не се нуждае от помощ. Той можеше да остани кравите да избягат или да ги задържи за себе си. Вместо това рискува да бъде застрелян от крадците и върна животните.
От друга страна, ако Монти наистина желаеше да й помогне, щеше да се съгласи да пътуват заедно. Щеше да му бъде по-лесно, отколкото да препуска след крадците и да се бие с тях. Никой крадец не би се осмелил да нападне някое стадо, ако знаеше, че Монти или Хен са наблизо.