Айрис бе изгладняла, но когато видя чинията със свинско и боб, която готвачът й подаде, апетитът й се изгуби. Все пак взе чинията. Трябваше да се нахрани и да се научи да яде това, което ядяха мъжете. Едва ли щеше да се наслаждава на френска кухня в Уайоминг.
Беше толкова уморена, че едва се държеше на краката си. Ала когато намери място за сядане, разбра, че цялото й тяло е натъртено, а мускулите й са схванати. Не можеше да се наведе и да седне. Бавно се върна във фургона.
Бе оставила готвача сам да избере какво да сготви заради това, което Монти й бе казал. Изглежда, мъжете се наслаждаваха на това ядене много повече от всичко, което досега бе готвено по нейно нареждане. Опита малко от боба. Беше отвратителен. Като че ли ядеше люспи. Нямаха никакъв друг вкус, освен на меласа, а тя мразеше меласата.
Соленото свинско не беше толкова лошо на вкус, но не можа да се докосне до хляба, изпържен в свинска мас. Поне можеше да си пийне чаша вино, за да оправи вкуса си.
Потърси бутилката вино и в този миг си спомни къде е виждала Куинс Хъниман. Той говореше с някого от хората й един или два дни преди да тръгнат.
Забрави за виното и отвратителния вкус в устата си и се отправи към огъня, където бяха насядали работниците, за да предупреди Франк. Спомни си, че името на каубоя беше Бил Ловел, но не бе съвсем сигурна. Все още не бе научила имената на всички работници.
Нито Франк, нито Бил Ловел бяха край огъня. Тя подаде на готвача почти недокосната си чиния.
— Къде е Франк?
— Последния път, когато го видях, препускаше в тази посока — обади се един от мъжете и показа напред, където животните вече бяха прибрани за през нощта. — Но не бих те съветвал да ходиш натам. Не се знае какво можеш да настъпиш.
Младото момиче се ядоса и щеше да му отвърне нещо остро, но безсрамният начин, по който я гледаше този мъж, я накара да промени намерението си. Ако всички работници се държаха така с жените, нищо чудно, че майка й я бе държала на разстояние от тях. Трябваше да говори с Франк. Нямаше намерение да остави тези мъже да се отнасят така с нея, след като тя им плащаше заплатите.
Вече се бе стъмнило напълно и Айрис усети несигурност, когато се отдалечи от огъня. Не можеше да сподави страха, кой то се надигна в гърдите й. Докато живееше в Сейнт Луис никога не беше излизала късно вечер, а още по-малко — сама. Виждаше силуетите на животните — някои от тях лежаха, други пасяха, но тази гледка не я успокои. Знаеше, че дългорогите говеда са опасни животни и от тях можеше да се очаква всичко. Спомни си как баща й разказваше, че много мъже са били намушквани от разярените животни.
Девойката заобиколи един храст и на не повече от трийсетина метра видя Франк да разговаря с един от каубоите. Тъкмо щеше да отвори уста, за да го извика, когато видя, че говори с Бил Ловел.
Спря се и застина на място, Франк не се караше на Бил Ловел. Говореше тихо и явно двамата водеха поверителен разговор.
През главата й мина ужасна мисъл. Отдръпна се и се прикри зад храста, за да не я забележат. Възможно ли е Франк да е свързан с крадците? Възможно ли е той да беше подплашил стадото?
Не изглеждаше възможно, но би обяснило много от нещата, които тя не разбираше, например откъде знаеха крадците къде е най-удобно за тях да нападнат стадото, за да не бъдат хванати.
Това би обяснило също защо Франк беше толкова разстроен, когато му каза, че заминават за Уайоминг. Би обяснило и защо надзирателят й не искаше Монти да бъде наоколо и бе побеснял, когато той доведе избягалите животни.
Айрис се опита да се успокои и да сложи мислите си в ред. Франк не би могъл да бъде човекът, който държи връзка с крадците. Неговите заповеди не бяха тайна. Всички работници ги знаеха, защото всички работеха заедно. Навярно изменникът е Бил Ловел. Може би Франк се е изпуснал да му каже нещо важно, без да предполага, че той ще осведоми крадците.
Ала Айрис не можеше да бъде сигурна в това. Трябваше да помисли, преди да реши какво да предприеме.
Обърна се, за да се върне в лагера, и се препъна в един корен. Едва успя да запази равновесие. В главата й бе истински хаос. Какво трябваше да предприеме? Все още й бе трудно да повярва, че Франк е предател и действа заедно с крадците. От години той беше надзирател на баща й. Баща й му вярваше. Дори му повери ранчото за дълго време, докато те с майка й отсъстваха.
Това беше по времето, когато ранчото тръгна на загуба. Екстравагантните желания на Хелън Ричмонд поглъщаха всички доходи.
Обаче все още Айрис нямаше никакви доказателства срещу надзирателя си и не можеше да го обвини. А и освен това, кой щеше да заеме мястото му? Ако някой от работниците й бе въвлечен в тази история, може би и останалите знаеха — сигурно и онзи нахалник, с когото бе разговаряла край огъня. Почувства непреодолимо желание да поговори с Монти. Може би беше груб и я дразнеше, но винаги знаеше какво трябва да се направи.