Спъна се в още един храст. Тъкмо си казваше, че трябва да бъде по-внимателна и да гледа къде стъпва, когато чу тъжно мучене и видя едно съвсем малко теленце, което се бе свило в храстите. Навярно се е родило, когато стадото бе спряло, за да пренощуват. Изглеждаше съвсем малко и беззащитно.
Ала в този миг до слуха й достигна злобен рев. Обърна се и видя огромните очи на една дългорога крава, която се носеше срещу нея. Вероятно това бе майката на теленцето. Айрис се огледа като обезумяла наоколо и отчаяно разбра, че няма къде да се скрие, освен да се свие зад ниския храст до малкото теленце.
ГЛАВА ШЕСТА
Айрис побягна, като се препъваше във всеки камък. Преуморените й крака едва я крепяха. Изплашеното малко теленце мучеше толкова жално, че тя се надяваше майка му да отиде при него и да не я нападне.
Хвърли през рамото си един поглед назад и разбра, че няма късмет. Тъжните вопли на теленцето за помощ бяха чути от още няколко животни и те се насочваха право към нея. Нямаше надежда да стигне до лагера, ако по петите я следваха разярени животни. Изглежда, никой от каубоите не бе забелязал, че става нещо нередно и не бе чул отчаяните й викове за помощ.
Девойката отново се препъна, но се изправи, въпреки че цялото тяло я болеше. Само ако можеше да достигне до едно от дърветата!
Внезапно откъм лагера дочу тропот на копита. Огледа се и видя Монти, който препускаше към нея. Тя се хвърли към него и отчаяно се хвана за силната му ръка, която я повдигна нагоре като перце.
— Дръж се здраво! — извика младият мъж, смушка коня и препусна към лагера. — Те са така побеснели, че ще се нахвърлят срещу всекиго, който им се изпречи.
Нямаше време да спрат, за да седне на седлото зад Монти. Дългорогите бикове препускаха със скоростта на антилопа. Монти се носеше бясно с Айрис, която висеше от едната му страна, а тялото й почти докосваше летящите копита и проблясващите рога на животните. Приближиха лагера и Монти изкрещя като индианец, боядисан с цветовете на войната, за да предупреди каубоите.
Мъжете се спуснаха към конете в мига, в който Айрис и Монти връхлетяха в лагера. Конят на Монти прескочи огъня. Полудялата крава връхлетя върху огъня и наоколо се разхвърчаха искри и горящи въглени. Монти задържа коня си и обърна назад. Каубоите бяха застанали в редица между него и Айрис и разбеснелите се животни. Разгневената крава направи няколко скока към тях, но непрекъснатият вой на нейното уплашено теленце я обърка и смути: тя се обърна и препусна обратно. След известно колебание останалите животни я последваха.
— Удари ли се? — попита Монти, докато сваляше девойката на земята. — Видях как се препъна и падна.
Младият мъж отвърза едно одеяло от седлото и я уви с него. Тя бе бледа като платно и краката не я държаха. Ръката на Монти се обви около кръста й, за да не се свлече на земята. Като че ли никога досега той не се бе чувствал толкова потресен и развълнуван. Не, спомни си как бе изпитал нещо подобно, когато бе на дванайсет години. Тогава Хен пристигна точно навреме, за да го отърве от едни бандити, които тъкмо бяха провесили въже на най-близкия клон, за да го обесят.
Сега беше просто случайност, че се оказа толкова близко и успя да спаси Айрис. Яздеше бавно и опитваше да намери подходящо извинение, че отново се връща в лагера й толкова скоро, след като тя го бе изгонила. Събираше смелост, за да се извини за поведението си, когато мученето на телето привлече вниманието му. Ако не го бе чул, може би нямаше да успее да я спаси.
Дори не искаше да мисли какво би могло да се случи с Айрис, ако не бе дошъл навреме.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита той.
— Ще се оправя след малко — едва успя да каже тя. — Просто се чувствам ужасно отпаднала.
— Имаш късмет, че си жива! — Облекчението, което изпитваше, го караше да говори остро. — Още няколко скока — и онази крава щеше да те довърши.
— Знам — отвърна Айрис. Очите й все още бяха разширени от страх.
— Какво правеше сама в тъмнината?
Монти почти се бе вцепенил от страх, когато бе видял кравата, която се носеше към нея.
— Сега вече знаеш защо се опитвах да те убедя да се върнеш обратно — рече той. — Това място не е за жени.
Монти се изруга наум, защото пак бе показал раздразнението си. Няма значение, че тя е направила нещо неразумно и опасно. Сега Айрис беше уплашена и разстроена. Имаше нужда да я успокои и утеши, а не да й чете лекция. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в плач. Монти се надяваше, че няма да го стори. Не знаеше как да се държи с плачещи жени.