Прегърна я и се наведе към нея:
— Всичко свърши! Ти си в безопасност.
Айрис потрепери и с конвулсивни ридания се хвърли на гърдите му. Вкопчи се в ризата му с двете си ръце и го заля с поток от сълзи. Монти, който обикновено знаеше по инстинкт как да се държи с жените, застина неподвижно, без да знае какво да прави. Погали я непохватно, като се надяваше, че сълзите ще й помогнат да се успокои и съвземе. Младото момиче все още стискаше ризата му, но вече започваше да се окопитва.
— Благодаря ти, че ме спаси! — прошепна тя.
— Не можех да постъпя другояче — усмихна се Монти. — След всичко, което преживях, за да те спася от онази скала, не можех да те оставя сега.
Айрис измъчено се усмихна. Навремето се бе покатерила върху една уединена гола скала, наречена Зъбите на дявола, и то само защото Монти й бе казал да не го прави. Тогава той се изкачи, привързан с едно въже, и я свали на земята, ала се подхлъзна и падна. Целият се натърти, но не каза на никого каква бе причината. Обясни, че конят му се е спънал и той е паднал.
— Ти ми казваше, че дългорогите говеда са опасни — рече Айрис. — Трябваше да те послушам.
Тя най-сетне призна, че той е бил прав, но Монти не изпита задоволство. Не бе сигурен какво чувства и това го смущаваше. Ала не би трябвало да се учудва. Всичко можеше да се очаква, когато Айрис е наблизо.
— Какво, по дяволите, става тук? — Това бе готвачът, който се бе приближил до огъня.
Айрис се отдръпна от Монти. Крехката нишка на интимност между тях се прекъсна. Това беше мимолетно чувство, което можеше и да не се забележи, но тя го бе доловила и съжаляваше, че отлетя.
— Кой е бил толкова глупав и е оставил мис Ричмонд да скита наоколо, и то пеша? — запита Монти, изправи се и помогна на Айрис да стане.
— Смятам, че тя сама си е виновна. — Айрис се огледа и видя грубия каубой. Той скочи на земята от едно дърво, за което бяха вързали въжето, придържащо оградата за конете. — Не каза на никого какво смята да прави.
— Предполагам, че ти не си видял — изръмжа Монти.
Айрис искаше да каже на каубоя, че Монти става опасен, когато се ядоса, но той, изглежда, не се страхуваше от него, защото лениво пристъпи напред.
— Аз бях зает с вечерята си — каза грубиянинът, а в гласа му прозвуча същата безочливост, както и когато бе разговарял с Айрис.
Ръката на Монти светкавично го сграбчи за гърлото.
— Жалко говеждо лайно! — изкрещя Монти и го разтърси силно. — Уволнен си.
— Ти не можеш да ме уволниш — отвърна каубоят, като се опитваше да си поеме дъх. — Аз не работя за теб.
Опита се да се изскубне от ръцете на Монти, но това се оказа напразно. Всички добре познаваха силата на ръцете му. Айрис видя как в очите на младежа се появи страх.
Монти го захвърли на земята, без да обръща внимание, че каубоят едва не си удари главата в стъблото на близкото дърво.
— Събери си нещата и се махай! Ако все още си тук, когато дойда следващия път, едва ли ще бъдеш в състояние да си потърсиш друго място.
Младежът се обърна към Айрис, но тя все още бе прекалено уплашена от преживяното, от чудото, което бе сторил Монти, за да я спаси, и не можа да каже нищо. В този момент се появи Франк, който препускаше с всички сили към лагера и явно беше побеснял.
— Знаеш ли, че едва не подплаши животните и за малко да побягнат? — изкрещя той на Монти. — И какво, по дяволите, правиш в нашия лагер? — продължи той и се огледа. Наоколо цареше невероятен хаос. — Вече ти казах веднъж да стоиш по-далеч оттук. Повтарям го за последен път! А сега се махай оттук, защото не искам да гледам как ще те изхвърлят насила.
— Той се опита да ме уволни — каза каубоят. — Появи се и ми каза да си събирам нещата и да се махам.
Франк извади пушката си и я насочи към Монти:
— Ти просто не знаеш кога трябва да спреш, нали?
— Е, хайде, стреляй, но се заклевам, че преди да умра, ще те убия с голи ръце! — процеди Монти.
Айрис не можеше да повярва на очите си. Само преди малко бе преследвана от дузина разбеснели се бикове. Секунди по-късно се бе озовала в безопасност в прегръдките на Монти. А сега пред смаяния й поглед Монти и Франк се готвеха да се избият.
Досега в нейния свят никога не се бе сблъсквала с толкова омраза и насилие.
Опитваше се да се съвземе и да мисли разумно. Това беше нейният лагер и нейното стадо. Тя беше тази, която даваше заповедите. Бяха я пренебрегнали и това отново бе причинило неприятности — Монти и Франк се бяха наежили един срещу друг. И ако не искаше да заслужи всички обидни и груби думи, които Монти й бе казал, тя трябваше да се намеси и да спре всичко това.