— Много вкусен боб, но изглежда съм отвикнал от такава храна — изпъшка Монти. — Мислех си, че няма нищо по-вкусно от печената пуйка на Роуз. А сега Тейлър ме гощава с разни неща, които не знам какви са, но са по-вкусни от свинското с боб. — Изплю една люспа. — Съжалявам, приятелю — той се обърна към готвача, — но това ядене май вече не ми харесва.
Девойката се засмя:
— Аз също мразя да ям боб. Позволи ми да ти предложа чаша вино. Това ще оправи вкуса в устата ти.
— Не, благодаря — каза Монти и се изправи. — Никой от семейство Рандолф не пие.
— Но това е само вино.
— Все пак е алкохол. — Монти подаде чинията си на готвача. — А и не е трябвало да взимаш вино. Няма да се отрази добре на работниците ти.
— Аз не давам вино на работниците си — разгневено отвърна Айрис, тъй като той отново си позволяваше да я критикува. — Киното е само за мен.
— Това е още по-лошо. — Младият мъж сложи ръкавиците си и оправи шапката си. — Не е добре за един надзирател да има това, което хората му не могат да имат.
— Аз не съм надзирател — студено каза Айрис. — Аз съм господарката.
— Е, има разлика — промърмори Монти и взе юздите на коня си. — По-добре е да послушаш съвета ми и да го излееш в потока.
— Няма да направя такова нещо — рязко отвърна тя. — Баща ми е платил повече от пет долара за бутилка.
— Съмнявам се, че е щял да даде толкова пари, ако Хелън не го е накарала — каза Монти и се метна на коня. — По-добре е да стоиш във фургона и да не се приближаваш до стадото. Ако смяташ да предприемеш нещо, посъветвай се с готвача си. Изглежда мъж на място.
— Мога сама да решавам какво да правя и без да се съветвам с готвача си.
— Да, но сигурно ще сбъркаш — отвърна Монти, без да обръща внимание на раздразнението й. — Ако имаш нужда от нещо, просто ме извикай. Няма да бъда далеч от теб и ще те чуя.
— Не възнамерявам да те викам, Монти Рандолф — нито теб, нито пък някой друг.
— Е, може и да опиташ. Това може малко да ти посмачка фасона.
И той препусна напред, като я остави изпълнена с гняв и възмущение. Бе сигурна, че Боб Джонсън се ухили, но когато се обърна назад, младата жена видя как той невъзмутимо чисти чинията на Монти.
— Отивам да си легна — каза тя. — Кажи на Франк, че утре сутринта искам да го видя.
Ала когато се озова в леглото, Айрис разбра, че не знае какво да каже на Франк. Ако му разкриеше за подозренията си, можеше просто да го накара да бъде нащрек. Нямаше да е разумно да хвърли направо обвиненията в лицето му. Ако беше виновен, той просто щеше да отрече всичко, а ако беше невинен, щеше да побеснее и да си замине.
Щеше й се да поговори с Монти, но не знаеше какво точно да му каже. Нямаше доказателства и не искаше да отправя несправедливи обвинения. Все пак не е престъпление, ако двама мъже разговарят насаме.
Започна да разбира, че не знае почти нищо за мъжете, нито пък е наясно как да ги ръководи. Тя бе подценила предупрежденията на Монти. Да заведе стадото до Уайоминг съвсем не се бе оказало толкова лесно, колкото изглеждаше.
ГЛАВА СЕДМА
Монти яздеше към лагера, но мислите му бяха объркани. Нещо не беше наред с работниците на Айрис. Тя също го знаеше. Може би не знаеше какво точно е то, но беше неспокойна. Разбра го, когато тя инстинктивно се приближи по-близо към него, щом Франк се появи в лагера. Видя и как незабавно се отпусна, когато надзирателят се отдалечи.
В първия момент Монти си помисли, че това може би е предизвикано от желанието на Франк да покаже, че той ръководи всичко, но после отхвърли тази мисъл. Тя беше собственичка на стадото и най-красивата и желана жена в Тексас, но каубоите едва ли биха послушали заповедите й, ако Франк не им кажеше. Очевидно го доказваше и поведението на Краудер.
А и Айрис не изглеждаше точно ядосана. Тя изглеждаше някак неспокойна. Дори не изплашена, а твърде объркана — сякаш не осъзнаваше, че опасността е отминала; беше несигурна и явно не знаеше какво да предприеме.
Сега му се искаше да беше проявил повече настойчивост и да залови някого от крадците. Нямаше доказателства кой точно бе подплашил стадото, но Монти бе готов да се обзаложи, че това е Куинс Хъниман. Той бе побягнал в мига, в който бе видял Монти.
Ала макар и да подозираше, че Франк Кейн е замесен във всичко това, Монти не можеше да го докаже. Той не можеше да се меси и да се държи като собственик. Вече бе превишил праната си, уволнявайки Краудер.
Отново бе позволил на чувствата да го ръководят. Дали Джордж щеше да остане доволен, ако разбереше? Без значение, че младежът се държа нахално — Монти нямаше право да го удря. Франк отговаряше за работниците и дисциплината бе негова грижа. И ако Айрис не се бе намесила, можеше да има доста неприятни последици.