— Добър ден, Монти — каза Айрис и му се усмихна с най-очарователната си усмивка.
Тази й усмивка можеше да опустоши мъжките сърца повече, отколкото всичко друго в тази част на Рио Гранде. Включително сърцата на закоравелите бандити и разбойници. Всичко, което трябваше да стори Айрис, бе да погледне с големите си зелени очи, да премигне с дългите си черни мигли — и мигом щеше да се появи цял взвод глупаци, които да се състезават за благосклонността й.
Не че тя би извършила нещо неморално, но все пак беше дъщеря на Хелън Ричмонд, а Хелън Ричмонд би направила всичко, за да постигне желанието си.
Монти обаче нямаше да бъде сред онези глупаци, които биха сторили и невъзможното само и само да угодят на Айрис Ричмонд. Той бе на двайсет и шест години и бе твърде млад, за да се обвързва с някоя жена. Може би когато станеше на годините на Джордж, щеше да си потърси съпруга, а може би — не. Роуз беше чудесна жена и отлична съпруга, но Монти нямаше намерение да се жени.
Младият каубой слезе от коня. Найтмеър беше между него и Айрис: Монти го привърза за оградата.
— Какво правиш тук? — попита Монти. — Да не би да си се изгубила на път за някое празненство?
„Тя наистина е живо копие на Хелън.“
— Чакам те от доста време — отвърна Айрис и го погледна през полуспуснатите си мигли. — Роуз каза, че ще се прибереш всеки момент, но вече бях започнала да мисля, че никога няма да дойдеш.
— Е, сега съм тук. Какво искаш?
— Не е необходимо да си толкова припрян. Обядът ще бъде готов след не по-рано от час.
— Имам си работа. Ако ти нямаш какво да правиш по цял ден, освен да се гласиш за някоя забава и да се мотаеш наоколо, за да ми досаждаш, не означава че аз нямам работа.
Айрис гордо се изправи, а очите й светнаха от негодувание:
— Монти Рандолф, как се осмеляваш да казваш, че ти досаждам, особено след като съм те чакала толкова дълго!
Наистина приличаше на Хелън.
— Ти ми досаждаш още от тринайсетгодишна. И явно ще продължиш да ми досаждаш, докато не ми кажеш какво искаш. Е, казвай направо. Какво искаш?
Той я погледна. Тя стоеше нерешително и, изглежда, се колебаеше как да започне. Би трябвало да знае, че щеше да й бъде от полза да каже направо какво иска. Но явно Хелън не я бе научила да бъде пряма и тя не знаеше как да продължи.
Айрис се приближи към него. Тялото й се поклащаше съблазнително.
— Роуз ми каза, че заминаваш със стадото за Уайоминг — каза направо тя, което младият мъж не бе очаквал.
— Мисля по въпроса. — Смяташе да потегли в началото на април, но нямаше защо да го казва на Айрис.
Девойката погали Найтмеър.
— Чух, че там имало много свободна земя.
— Най-хубавите пасища, които някога съм виждал — отвърна Монти, като не успя да сдържи вълнението си. — Там има трева, която достига до кръста ти, и толкова вода, колкото не би могла и да сънуваш в Тексас.
— А индианците?
— Те са на север от Ларами и Чайен. Но нямам намерение да се притеснявам от тях, ако изобщо замина, разбира се — добави Монти, тъй като не желаеше да разкрива плановете си, преди да разбере какво иска тя. — Ние с Хен сме се били с индианците, когато баща ти купи това ранчо. И ги изгонихме оттук.
Младото момиче бе прекалено близко. Монти свали седлото от коня си и го закачи на оградата.
— Ако там земята е толкова хубава, защо още никой не я е взел?
— Ще я вземат. Всеки момент правителството ще прогони индианците и хората ще се втурнат масово към тези земи.
— Така че ако някой иска да се сдобие с отлични пасища, той трябва да тръгне веднага.
— Да. Трябва да събере стадото си и да потегли колкото се може по-бързо. Джеф каза, че армията всеки момент ще прогони индианците.
Той мина покрай нея, за да постави самара на оградата.
— Сигурно ще бъде дълго и скъпо пътуване.
— Ще продължи около четири месеца и ще струва четири хиляди долара.
Младият каубой не можеше да си представи какво искаше Айрис. Всеки един от работниците, които се грижеха за нейното стадо, можеше да й каже тези неща.
— Какво още искаш да знаеш? — попита Монти и вкара Найтмеър зад оградата. — Имам работа. — Мъжът свали юздата на коня и той препусна в галон.
— Кога заминаваш? — попита Айрис и се приближи до него. Миглите й трептяха и беше явно, че иска нещо и всеки миг щеше да каже какво е то.
— Не съм казал, че заминавам.
Тя го погледна втренчено и миглите й спряха да трепкат.
— Знам, че заминаваш. Очите ти станаха като звезди в лятна нощ, когато заговори за пасищата в новите земи. Ти си единственият мъж, когото познавам, който се вълнува повече от крави, отколкото от жени.