Отново бе показал необуздания си характер. Изглежда, не можеше да се владее. Но как да остане спокоен, когато Айрис едва не бе загинала, а онзи кучи син бе избягал на дървото? Когато видя разбеснялата се крава да преследва Айрис, Монти помисли, че ще полудее. Ужасът, изписан на лицето й, го бе накарал да почувства слабост и безумен страх: красивата девойка можеше да загине за секунди.
Наистина беше смело момиче и понякога сама си търсеше белята, но хората й все пак трябваше да се погрижат за нея. След като тя пътуваше с тях, все някой трябваше да застреля онази крава, преди да се е приближила толкова към Айрис.
Да, Айрис можеше и да не знае, че никога не бива да се разхожда пеша, ако наоколо има дългороги говеда, но хората й го знаеха и не биваше да й позволяват да тръгва сама да търси Франк. Изглежда, сякаш се бяха надявали с нея да се случи нещо.
Тази мисъл го накара да почувства хлад. Винаги имаше възможност за опасни инциденти при подобно пътуване. А когато навлезеха в земите на индианците, никой нямаше да узнае, ако нещо се случи с нея. Там не действаха никакви закони и цареше безвластие, точно както в Канзас и Небраска. А доколкото Монти знаеше, в Уайоминг също не беше по-различно. Тя можеше да изчезне и той да не разбере това.
Младият мъж изруга. Щеше да избие всичките й проклети работници, ако нещо се случеше с момичето.
Налагаше се да я наглежда. Дори и ако трябваше да си измисля поводи, но бе длъжен всеки ден да посещава лагера й. Пък и по-често, ако не искаше да й се случи нищо лошо. Може би ще трябва да взима и Хен със себе си. С Монти можеха и да не се съобразяват, но всички трепереха от страх, когато чуеха да се споменава името на Хен.
Ала младият мъж знаеше, че няма да повери тази работа на Хен или на когото и да е хората си. Трябваше да се справи сам.
— Тя бягаше като телица, преследвана от пантера — разказваше Монти на братята си, докато чакаха Тейлър да приготви вечерята, — а онази подивяла крава бе по петите й. Помислих си, че Айрис ще се разкрещи, обаче вместо това тя хукна към дърветата.
— Това е най-разумното, което е могла да направи — отегчено промърмори Хен.
— Разбира се, че е така — отвърна Монти, раздразнен от безразличието на своя брат близнак към разказа му, — ала как можеш да очакваш от Айрис да направи нещо разумно? Като знам какъв е бил животът й, очаквах да припадне от страх.
— И това може би не е лоша идея. Кравата нямаше да я нападне, ако я беше помислила за мъртва.
— Ти виждал ли си припаднали жени? Та те никога не са тихи! Стенат, охкат и се извиват по земята.
— Това едва ли би трогнало една крава.
— На мен ми се струва, че жените винаги се преструват, за да те трогнат — намеси се Зак.
— Разбира се, че се преструват — рече Монти. — Защо й е на една жена да припада, ако трябва само да лежи неподвижно? Нали никой няма да й обърне внимание и няма да направи нищо за нея.
— Аз бих направил — заяви Зак. — Щях да я внеса вътре и да измия главата й със студена вода.
— И щеше да получиш няколко доста силни плесници, понеже си съсипал роклята й — каза Монти. — Май си чел твърде много книги в училище. Казвах му аз на Джордж, че това ще ти се отрази зле.
— За него май ще е най-добре да отиде да живее в Чикаго с Медисън — отбеляза Хен.
— Соления каза, че се справям отлично с конете.
— И баба знае да се грижи за коне — подигравателно рече Монти, — ала кравите са съвсем друго нещо. Това отличава един мъж от едно момче.
— Аз също мога да се оправям с кравите, ако ти ми позволиш — възрази Зак. — Джордж каза, че мога. Преди да тръгнем за Уайоминг, той каза, че трябва да ми дадеш тази възможност. — На Зак за пръв път му бе позволено да напусне училище и да участва в такова пътуване. Монти знаеше, че сега брат му иска да покаже на какво е способен.
— Оставете вече кравите и яжте — каза Тейлър. — Няма да е вкусно, когато изстине.
— Вкусно е и прилича на пуйка — отбеляза Монти.
— Това е от специалните треви и подправки, които Тейлър използва — каза Зак, горд, че може да покаже какво е научил, докато бе наблюдавал Тейлър да готви. — Те придават приятен вкус на всяко ядене.
— Пуйката трябва да има вкус на пуйка — настоя Монти. — Не бих искал да е нарязана на парчета и сготвена с разни семена и плевели. — Той недоволно погледна чинията си: — Винаги ли слагаш от тези боклуци?
— Така се приготвя сосът — обясни Тейлър, като остави без внимание оплакванията на брат си.
— Има доста странен вид — оплака се Монти.
— Сядай и яж! — обади се Хен. — Може да няма кой знае какъв вид, но съм сигурен, че е вкусно.