— Роуз никога не би поднесла нещо подобно — не се отказа Монти.
— Защото обичаше да ви доставя удоволствие — каза Тейлър и се запъти да нахрани работниците, които, за разлика от Монти, не се оплакваха от необичайните рецепти на Тейлър. По пътя готвачът се обърна и добави: — Аз готвя каквото искам и съвсем не ме е грижа дали ще го ядеш или не.
Напрежението в лагера на Айрис продължи и през следващите няколко дни. Тя чувстваше, че мъжете непрекъснато я наблюдават.
Нейният фургон бе преместен близо до лагерния огън и сега тя се хранеше с работниците си. Настояваше Франк винаги да разговаря първо с нея, преди да дава нарежданията си. Той все още бе недоволен от желанието й да язди със стадото, но тя се мяташе на коня веднага след закуска. Надзирателят й бе казал, че присъствието й изнервя работниците и животните, но тя бе решила лично да контролира всичко. Нещо ставаше и девойката бе решила да открие какво е то.
Още първия ден забеляза нещо странно. Хората й се бяха разделили на два лагера. Разделението бе почти неуловимо и тя едва ли би го забелязала, ако не ги наблюдаваше толкова внимателно. Каубоите се деляха на две групи през свободното си време, когато се хранеха или спяха. Шестима от тях бяха като залепени един за друг, разговаряха само помежду си и винаги, когато това бе възможно, работеха заедно.
И постоянно я държаха под око.
Те, заедно с готвача, бяха от хората, които най-дълго бяха работили за баща й. Останалите шестима бяха в групата на Франк и се държаха настрани от нея. Ставаха седем на седем. Хората й се бяха разделили по равно. Всичко водеше до задънена улица. Ако им дадеше да разберат, че подозира нещо, вероятно хората около Франк щяха веднага да си тръгнат.
Беше сигурна, че Куинс Хъниман и престъпниците ще дебнат някъде по пътя, но нямаше да им позволи да откраднат нито една крава. Отначало не знаеше какво да предприеме, но една нощ й хрумна нещо тъкмо преди да заспи. Първо й се стори твърде абсурдно, за да продължи да го обмисля. Твърде налудничава. Твърде опасно. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече стигаше до извода, че именно това е най-доброто решение. Бе мислила през целия ден и бе сигурна, че това е единственият й шанс.
Щеше да го извърши още тази вечер.
Лагерът бе притихнал от часове. Чуваха се само звуците от песните, които ездачите си тананикаха, докато обикаляха стадо то. Като се стараеше да не вдига шум, за да не събуди мъжете, които спяха наблизо, Айрис внимателно се измъкна от фургона и се отправи към ограденото с въже място, където бяха бичетата. Конете бяха притихнали. Някои бяха легнали на земята, а други спяха прави. Конете за ездачите, които бяха дежурни през нощта, бяха оседлани и в готовност. Девойката се промъкна към конете, които бяха най-отдалечени от спящите мъже. Опитът, който бе придобила от изминалата седмица, й помогна бързо и безшумно да оседлае един кон. Възседна го и миг по-късно напусна лагера.
Тънкият лунен сърп едва осветяваше пътя и Айрис успя да остане незабелязана, ала й се струваше, че наоколо цари непрогледна тъмнина. Сърцето й болезнено блъскаше в гърдите. Мразеше тъмнината. Това не приличаше на разходка до фургона. Беше се отдалечила на около километър от лагера и ако нещо се случеше, нямаше кой да й помогне.
Каза си, че трябва да разбере какво става, ако държи да бъде независима. Досега винаги зависеше от Монти и го оставяше той да вади кестените от огъня. По ирония на съдбата куражът, който придоби, за да действа сама, отново се дължеше на Монти.
Почти бе стигнала северната част на стадото, когато се натъкна на втори лагер, където се бяха разположили част от работниците й. Мъжете говореха тихо, а конете им бяха привързани към дърветата близо до потока. Айрис знаеше, че няма да може да заобиколи лагера, без да я забележат.
Сега вече бе на север от стадото. Животните щяха да хукнат да бягат, ако нещо ги подплашеше, а тя искаше да ги подгони на юг. Бе решила, че единственият начин да защити себе си и стадото, бе като накара кравите да се смесят с тези на Монти. Тогава той щеше да пази и нейното стадо заедно със своето.
Налагаше се да обърне коня и да заобиколи стадото от юг, а това щеше да трае по-дълго. Предварително бе разчела времето и не искаше нощната стража да я забележи. Сега трябваше да се придвижи до противоположната страна, а това объркваше плановете й. Видя първия конник, преди да успее да се върне в основния лагер.
Младото момиче се скри в сянката, за да го изчака да отмине.
Всяка нощ двама ездачи тръгваха от двете противоположни страни на стадото. За около трийсет-четирийсет минути правеха пълен кръг около стадото. Сега тази обиколка правеха Тоби и Джак. Те се придвижваха най-бавно, защото Тоби обичаше да си тананика песнички. Останалите каубои протестираха, тъй като месните му ги натъжавали, но Франк му бе разрешил да си пее колкото иска. Песните му явно действаха дори на неговия кон, тъй като Тоби се придвижваше много бавно.