— Изглежда сте най-твърдоглавите животни на земята — промълви девойката, като се опитваше да накара коня да си пробие път през животните. Но той отказваше да се помръдне. Ставаше все по-студено. Почувства как всеки момент ще кихне. — Е, струва ми се, че съм настинала. Апчихуууу!
В мига, в който Айрис кихна, нощната тишина бе прорязана от смразяващия вой на пантера.
Незабавно четири хиляди крави се изправиха на крака и се втурнаха с все сили към лагера на „Кръг седем“.
Монти и Хен току-що се бяха завърнали от нощната си обиколка.
— Разпрегни Найтмеър и го завържи близо до леглото ми — каза Монти на сънения Зак, който бе дошъл да им помогне да вкарат конете зад оградата. — Искам да бъде готов, когато ми потрябва. Толкова съм уморен, че мога да стигна до реката, без да отворя очи.
— Щеше да ги отвориш много бързо, ако Айрис беше наоколо — измърмори Хен.
Монти не му обърна внимание и се сви в леглото.
— Какво искаш да кажеш? — попита Зак и се прозя. — Мислех, че Монти иска да я махне от пътя ни.
— И аз мислех така, но през целия ден той ни говори само за нея. Ако чуя дори още думичка за Айрис, ще бъда принуден да спя при кравите.
Зак погледна брат си и в очите му просветна дяволито пламъче.
— По-добре да запазиш за себе си това, което мислиш — изръмжа Монти към по-малкия си брат. — Една дума да кажеш на Тейлър или на Соления — ще те обеся, без да се замислям. Не се докарвам пред жените, но пък не мога да оставя едно момиче, което е невежо във всичко, освен в избора на подходящи дрехи, да се оправя само, когато е загазило.
— Ако мислиш Айрис Ричмонд все още за момиче, имаш нужда от очила — промърмори Хен и се зави с одеялото си.
— Монти няма нужда от очила — усмихна се Зак. — Начинът, по който ми я описа тази сутрин, доказва, че вече е успял да я разгледа много добре отвсякъде.
И Зак се запъти към стадото, за да избегне гневния изблик на брат си.
— Надявам се да те стъпчат! — изрева Монти и се отправи към леглото си. — Трябваше да помисля, преди да се съглася с Джордж и да взема това хапливо зверче с нас.
— Той не прави нищо лошо — обади се Хен. — Ти просто си побеснял и то само заради Айрис.
— Не съм! — изкрещя Монти. — Мисля, че достатъчно говорихме днес за нея!
— Така е — отвърна Хен.
Монти промърмори няколко кисели думи и след това добави още няколко псувни, макар да знаеше, че те ще накарат брат му да се усмихне. Не можеше да престане да мисли за Айрис. Девойката бе разтревожена за нещо — беше го видял в очите й. Тя като че ли не беше на себе си. Айрис винаги беше особено грижлива към външния си вид. Но не и сега. Беше на седлото по цял ден. Дори бе отрязала една от роклите си, за да й е по-удобно да язди. Изобщо не приличаше на момичето, което познаваше преди. Дори бе отрязала ноктите си! Не беше за вярване, че е способна на това. Сигурно беше нещо като жертвоприношение.
Монти не можеше да не мисли и за онзи плъх Франк. Дори ако беше негов надзирател, той пак щеше да го безпокои. Не можеше да има доверие на такъв мошеник, ала все пак Франк бе привлекателен мъж. От което Монти се ядоса още повече.
Завъртя се в леглото си, но не се почувства удобно.
— По-добре се прибирай — извика той на Зак. — Нямам желание да те стъпчат и да изпращам останките ти на Роуз.
— Конете са неспокойни — каза Зак, като мина под въжето и се отправи към леглото си. — Забелязал ли си някакви следи наоколо?
— Само няколко, и то на койоти — каза Монти. — Имаш прекалено силно въображение.
— Не, не си въобразявам — отвърна брат му и посочи към стадото. — Те са се изправили, стоят с наострени уши и гледат на север.
Монти се надигна и се огледа. Конете стояха неподвижно и наистина изглеждаха някак нащрек.
— Не знам защо са такива — каза Монти. — Може би са подушили някоя пантера. — Той отпусна глава на възглавницата, но след миг до ушите му достигна бучене, което го накара да скочи на крака. — Това са подплашени животни! — извика той. — И те се движат насам!
ГЛАВА ОСМА
За ужас на Айрис огромното стадо се насочи право към нея. Конят й препусна в галоп. Девойката си каза, че не трябва да изпада в паника. Все пак каубоите оцеляваха, когато подплашените животни хукваха да бягат. Само няколко дни по-рано собствените й работници също бяха оживели. Ала тази мисъл не я успокои, особено щом се обърна назад и видя морето от рога, което я заобикаляше.
„Ако Монти беше тук, щеше да знае какво да прави“.
Обаче Монти не беше тук. Той бе в лагера си, на километри оттук, и вероятно спеше. А дори и тропотът на копитата да го събуди, имаше твърде малък шанс да я открие. Ако успееше да се измъкне от тази каша, тя щеше да се справя и занапред с опасностите. Беше се вкопчила здраво за коня. Ако паднеше сред хилядите копита, нито Монти, нито който и да било щеше да я намери.