Постепенно паниката й намаля и Айрис осъзна, че ако излезе пред стадото, ще успее да свърне настрани и да се махне от пътя на животните.
Като се молеше да не падне, Айрис смушка коня си и го насочи наляво към едно биче, което бягаше точно пред нея. Конят й бе малко по-бърз от бичето и след няколко мига го изпревари, а след това надмина и две други. Ала когато приближи към бичето водач, тя с ужас видя, че пред нея се намира стадото на „Кръг седем“. Стадото й връхлиташе с всичка сила право срещу стадото на Монти, а тя беше най-отпред.
Монти бе възседнал Найтмеър още преди Хен да отметне одеялото си. Трябваше да пресрещне стадото на Айрис, докато не е стигнало до неговото. Ако не успееше, двете стада щяха да се смесят и щяха да изгубят няколко дни, за да ги разделят.
Докато профучаваше през лагера, Монти изкрещя няколко заповеди на хората си и пришпори Найтмеър. Конят бе преживял не едно бягство на говеда и знаеше какво да прави.
Когато приближи стадото, сърцето на младия мъж се сви. Някои от животните се бяха изправили и бяха обърнали глави в посоката, откъдето се носеше глухият тътен на петнайсет хиляди копита, препускащи в галоп по сухата земя. Монти извика на нощните пазачи да го последват и продължи напред. Имаше чувството, че е закъснял, но трябваше поне да направи опит да попречи на двете стада да се смесят.
Животните бяха много по-близо, отколкото бе очаквал. Когато стигна до предната ограда, зад която беше стадото му, животните на Айрис вече бяха приближили съвсем. Той застина от ужас, когато видя, че най-отпред не яздеше някой от каубоите.
Най-отпред яздеше Айрис Ричмонд и се опитваше да спаси живота си.
В този миг и животните на Монти се втурнаха побеснели, а Айрис се оказа приклещена сред шест хиляди препускащи крави.
Монти трябваше да стигне колкото може по-бързо до челото на стадото и да подгони водачите обратно. Ако успееше, те щяха да започнат да се въртят в кръг, докато се уморят и успокоят. Това беше единственият изход и досега винаги бе успявал да се справи.
Айрис щеше да бъде в безопасност, ако яздеше покрай стадото. Конят й бе силен, а и нейните хора сигурно щяха да й се притекат на помощ. Той бе длъжен да спасява собственото си стадо.
Ала Монти не можеше да я изостави. Щеше да обърне стадото дори и да се наложеше да язди до Остин, но на всяка цена трябваше да спаси Айрис.
Кравите бягаха мълчаливо. Забелязваше се само проблясъкът на рогата и се чуваше приглушеният тътен на копитата им.
От време на време Монти виждаше пламък от изстрелите, защото каубоите и от двете страни стреляха, за да не дадат възможност на животните да се разпръснат. Ала той се съмняваше, че изстрелите щяха да удържат стадата още дълго време.
Никога досега не бе виждал такъв огромен брой лудо препускащи говеда. Заби колената си в стремената на Найтмеър и го насочи към бягащите животни.
Найтмеър не се поколеба. Беше голям и силен, два пъти по-голям от обикновените коне, и Монти се молеше да успее да си пробие път през морето от говеда, за да стигне до Айрис.
Струваше му се, че минутите едвам се нижат, докато галопираше. Животните бягаха плътно едно до друго, тъй като изстрелите продължаваха. Монти би желал каубоите да не бяха се справили чак толкова успешно със задачата си: щеше да стигне по-лесно до Айрис, ако стадото се бе разпръснало.
Най-после младият мъж се добра до нея. Лицето й беше бяло като платно. Държеше се здраво с две ръце за седлото. Нейният кон бе твърде дребен и вече бе доста уморен от бясната езда.
— Хвани се за мен! — извика Монти, протегна се и обви ръка около кръста на девойката.
Тя продължи да стиска седлото. Монти разбираше, че е твърде уплашена, за да помръдне.
— Хайде! — отново извика той. — Конят ти всеки момент ще се строполи на земята.
Айрис беше вцепенена от ужас. Монти я хвана здраво с другата си ръка и я издърпа от седлото.
Това я изтръгна от вцепенението. Айрис незабавно изви тялото си, преметна единия си крак през седлото, хвана се с две ръце за Монти и се обви около него като бръшлян около каменна стена. За миг Монти реши, че и двамата ще паднат от коня: Айрис бе съборила поводите от ръцете му. Ала той не се безпокоеше за Найтмеър. Леко допря крака до него и конят взе да си пробива път между животните. Младият мъж напрегна цялата си сила, за да запази равновесие, докато настаняваше девойката на седлото.
Краката й бяха разкрачени, стоеше с лице към него и толкова силно се притискаше към гърдите му, че той едва дишаше. Изобщо не виждаше къде се намират, тъй като очите му бяха закрити от бухналата маса на червеникавата й коса.