— Дръпни си главата! — извика той. — Нищо не виждам…
Айрис се вкопчи още по-силно в него и бузата й се допря до неговата.
Най-после Монти успя да хване юздите и облегна главата й върху рамото си. Така можеше да вижда какво става около не. Трябваше да се измъкнат извън стадото. Конят на Айрис остана сред животните.
Необяснимо защо в този миг съзнанието на Монти бе заето повече с усещането на тялото на Айрис до своето, отколкото с опасността да бъдат стъпкани от уплашените животни. Знаеше чудесно какво може да се очаква от една крава, но никога не бе и яздил кон с жена, сгушена в скута му. Дори и Айрис да не му пречеше да вижда, едва ли би могъл да се съсредоточи напълно върху окръжаващата го действителност.
Той беше вече на двайсет и шест години и бе имал доста жени. Ала сега присъствието на Айрис му пречеше да се владее. По-лесно би овладял животните.
От движенията на препускащия кон телата им се триеха едно в друго. Почувства как неговото се стяга. Никога не бе смятал себе си за толкова чувствителен и лесно възбудим, но когато стигнаха до края на стадото и обърнаха коня към лагера на Монти, той се чувстваше неловко и му се щеше по-бързо да слезе от седлото.
— Вече можеш да ме пуснеш и да слезеш от коня — рече той. Гласът му бе прегракнал от напрежение. — Опасността премина.
Но тя продължаваше да се притиска към гърдите му.
Тялото му продължаваше да бъде напрегнато. Натискът на гърдите й до неговите, уханието на косата й, усещането на тялото й, прилепено до неговото — всичко това можеше да го накара всеки момент да се забрави.
Когато най-после приближиха лагера, Монти спря коня близо до огъня и се плъзна заедно с нея от седлото.
— Вече всичко е наред — каза той и се опита да свали ръцете й от себе си. Ала тя не го пускаше и някак естествено Монти също обви ръце около нея. Тя наистина се нуждаеше от утеха. Останалите мъже бяха последвали стадото, което бе изчезнало в нощта.
Монти нямаше голям опит в спасяването на жени. Никой не го бе държал така здраво, както Айрис. Като че ли целият й живот зависеше от него. Никога не бе утешавал жена, която бе толкова разстроена, че не можеше да спре да трепери и чиито ръце така силно се бяха вкопчили във врата му.
Би трябвало това да му бъде неприятно, ала не беше. Не биваше да бъде толкова нервен и неспокоен, но не успя да се овладее. Не знаеше какво да прави, а Роуз я нямаше наблизо, за да я попита. Всъщност наоколо нямаше никого и това бе още по-опасно. Ако сега се появеше някой от неговите каубой, без да знае какво се е случило, Монти щеше да изпадне в доста неудобно положение.
Жените обикновено не предприемаха такива пътувания, но не защото се страхуваха от каубоите. Един каубой щеше да пожертва живота си, за да защити някоя жена, изпаднала в беда, и точно това притесняваше Монти. Не искаше никой да го види, преди да може да обясни, че бе защитил Айрис само от кравите.
Той се опита да се освободи от ръцете й, но те сякаш бяха като от желязо. Не повтори опита си. Беше му приятно да ги усеща на врата си. А и тялото му, изглежда, бе доволно от това положение и не искаше Айрис да се помръдва.
— Студено ли ти е? — попита той.
Младото момиче кимна.
— Трепериш като лист. Хайде да отидем до огъня. Ще ти дам да пийнеш горещо кафе.
Той продължи да я прегръща с едната си ръка и двамата се отправиха към огъня. Успя с мъка да разтвори вкочанените й пръсти и внимателно й помогна да седне на един дънер, оставен близо до огъня. Донесе одеялото си и го метна около раменете й. След това наля една чаша кафе и й я подаде. Ръцете й трепереха и тя разля половината.
— Дай аз да ти държа чашата — каза Монти.
Монти държеше чашата, докато тя я поднасяше към устните си. Младото момиче подскочи, когато горещата течност я опари, но кафето й подейства добре. След няколко глътки треперенето й почти бе спряло.
— По-добре ли си сега? — Вече бе успял да се овладее и отстъпи крачка назад.
Айрис кимна в знак на съгласие.
— Постой тук.
— Къде отиваш?
— Трябва да се върна при стадото.
— Не ме оставяй — прошепна тя и ръцете й се разтрепериха отново, дори още по-силно от преди.
— Вече си добре. Не трябва да се безпокоиш за нищо.
— Тук няма никой.
Чак сега Монти разбра, че Зак и Тейлър сигурно също са при стадото.
— Трябва да отида — каза той. — Аз отговарям за това стадо.
Обаче не помръдна. Длъжен бе да остави Айрис, дори и да изглеждаше толкова тъжна и нещастна. Девойката се опита да изглежда смела и това го трогна. Ала ако останеше при нея, той щеше да загуби позициите си на водач. Бе чакал толкова години, за да докаже, че е способен да управлява ранчо.